Цветан Цеков: Веригите представят вносни продукти като български
Големите търговски вериги ограничават достъпа на българските производители до щандовете си и предлагат вносни плодове и зеленчуци под български бранд, заяви председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков.
По думите му земеделци от различни региони на страната подават все повече сигнали за трудности при реализацията на своята продукция. Те произвеждат стоки, които покриват изискванията за качество, но срещат откази или ограничения при опит да достигнат до клиентите на големите магазини.
Цеков настоява българската продукция да получава достъп до търговската мрежа, когато отговаря на поставените стандарти. Според него веригите следват дългогодишен модел на работа, при който местните земеделци остават в неравностойна позиция спрямо големите вносители, посредници и дистрибутори.
Българинът яде все повече вносни храни, докато родното производство се свива
Председателят на браншовата организация твърди, че има случаи на подменен произход на стоки. При тази практика продукти, които не са произведени в България, достигат до щандовете с обозначения или брандове, които създават впечатление за родно производство.
Подобно представяне заблуждава потребителите и поставя българските стопани в още по-тежка ситуация. Те инвестират средства в производство, спазват изискванията и поемат риска от климатични условия и слаба реколта, но накрая не получават сигурен достъп до пазара.
Според Цеков веригите търсят максимална печалба чрез внос на продукция от трети държави, където себестойността е по-ниска. Между производителя и магазина работят посредници и дистрибутори, а изградената система затруднява директната реализация на българските плодове и зеленчуци.
Той смята, че доброволна промяна в поведението на търговците няма да реши проблема. Браншът настоява за законови правила, контрол и санкции при подмяна на произхода или продажба на продукция, която не отговаря на обявените характеристики.
Доклад на КЗК показа високи надценки и отстъпление на българските храни
Другият сериозен проблем са търговските надценки. Цеков заяви, че земеделските производители приемат свободния пазар, но не приемат стоката да поскъпва два или три пъти между стопанството и щанда.
Това разминаване между изкупната и крайната цена намалява приходите на производителя и увеличава разходите на купувача. В същото време най-голямата част от добавената стойност остава по веригата на доставки, а не при стопанина, който е произвел храната.
Търговските вериги често обясняват отказа от български стоки с несъответствие със стандартите за качество и търговски вид. Цеков отхвърля този аргумент. Той посочва, че в магазините също присъстват вносни плодове и зеленчуци с незадоволителен външен вид.
По думите му българските производители покриват необходимите изисквания, но не разполагат с ресурсите и влиянието на големите чуждестранни доставчици. Така местните стопани постепенно губят пазар, въпреки че имат готова продукция и желание да работят.
Производители обвиниха хранителните вериги в надценки над 100 процента
Цеков предупреди, че отнемането на достъпа до търговската мрежа ще унищожи мотивацията за производство. Земеделците не могат да поддържат стопанствата си, когато не знаят дали ще продадат реколтата и на каква цена ще бъде изкупена.
Според него държавата трябва да изгради ясни механизми за подкрепа на уязвимите земеделски сектори. Той даде за пример останалите европейски държави, които защитават местните производители чрез различни политики и правила за достъп до пазара.
България не е създала последователна политика за развитие на производството на плодове и зеленчуци през последните 30 години, смята председателят на камарата. Натрупаните проблеми вече засягат не само отделни стопани, а способността на страната да произвежда достатъчно собствена храна.
Цеков определя хранителното производство като част от националната сигурност и хранителния суверенитет. Според него държавата трябва да постави родната продукция във фокуса на своите политики и да гарантира реален път от стопанството до щанда.
А климата от времето на дядо ти толкова се е променил че в днешно време без покритие и изкуствен завет зеленчуци не си струва да гледаш, и на мен не ми се даваха пари за оранжерия, но климатът не позволява. Няма опазване от градушки, ветровете по силни и мраз понякога изненадва началото на май месец, а когато е слънчево така пече че доматите получават слънчев пригор. Само преди 20 години градинарите не познаваха такова нещо като слънчев пригор по доматите.
Но какво да обяснявам на такъв разбирач, той дядото на дядо ти е знаел И имал достъп до по голяма информация по интернет от мен. Защото аз инфото го имам от нета, чета после пробвам няколко сезона и чак тогава си позволявам да кажа че е истина. Е истина е без копаене без оране без фрезоване без пръскане стават зеленчуци и то много по полезни от тези на дядо ти.
Например за да предпазя зеленчуците от вредители, като белокрилка садя между доматите чесън, мента, тагетис и т.н. Дядо ви би напръскал доматите с отрова.
Картофите не пръскам против колорадски бръмбар, садя лавандула между тях, ако въобще видя бръмбар обирам на ръка, после поръсвам листата с дървесна пепел, бръмбарите я мразят. Дядо ви със сигурност не е правил това и аз съм имал достъп до дядовци които редовно тичаха до агроаптека, така че възрастта съвсем не означава знания и можене.
А курника ми е на колела и се мести редовно на нова паша имам отделени 800кв.м. в двора насети с различни билки, които поливам с пеъскачки за да местя кокошкарника. Кокошките ми ядат главно билки. Знам и доста от билките коя за какви болежки помага.
Не съм те карал да ме търсиш, ти си този който твърди че било трудоемко да търси такива като мен. Сега твърдиш че си имаш от кого да купувш. Е последно кое е вярно , или във всеки пост противоположни твърдения????
Не няма да тръгна да вибтърся за да ви се моля да си купите качество. Вие дте тези които нямате качествено, вие трябва да търсите.
Или иди сей грижи се отгледай, пък тогава раздавай подарък или го дай за конкурентна цена.
Моите ръце са напукани от плевене за да произведа качество, а ти си свободен да идеш в големия хипер маркет да си купиш отрова на "конкурентна" цена.
И вярвай тези дето си ги видял на пътя е по вероятно да пръскат и да торят с химия, защото от стоене на пътя нямат време да плевят и да правят компост и хич не им пука за здравето на такива като теб.
На мен това което имам ми е достатъчно ти си вдигай хляба на високо, не купувай скъпа земеделска продукция, за да спестяваш за лекари и те искат да продадат труда си
Възгледите ми са изградени от опита в живота че никой не идва да дава на мен. Където и да ида каквато и стока да ми трябва никой магазинер или човек предлагащ услуга не ми дава безплатно. Вярвам също че ти си много по алчен от мен, защото вероятно работиш за по висок надник. Аз работя само за това което природата реши да ми даде. Колкото и труд да хвърля природата може да реши да ми унищожи реколтата, а ти без гаранция че ще ти платтят не работиш. Аз като посея семенце никой не ми обещава че то ще поникне, ще порастне, че няма да го нападнат вредители и ще даде реколта. Не рядко давам труд и природата решава да не ми го възнагради.
Нямам навика да употребявам думи чието значение не разбирам. Яйцата на кокошките щели да отидат в компоста, който се ползва за отглеждането на доматите, които щели после да бъдат изядени от кокошките. Та в известен смисъл, кокошките накрая ядат яйцата си.
Колкото до останалото, така или иначе не очаквах по-различни възгледи от българин, както и не очаквах да съм в състояние да окажа някакво влияние върху тях.
Не възприемам за правилно раздаването на непознати, може би защото никой не дойде да сади, да колтучи, да плеви, да мулчира, да коси трева за компостиране, при мен се плеви ръчно за да не пръскам с отрова против треви, не виждам помощ от непознати, затова и не раздавам по улиците подаръци. Като ида в магазина за нов маркуч или найлон за оранжерията никой не ми ги дава безплатно.
Не виждам за какво мога да разменя.
Алкохол у дома не се пие, а за приятели има маси, това са по 50-60 килограма зеленчуци на ден, не споменах пиперките, патладжана, тиквичките, пъпешите, плодовите дървета и т.н. колко да изядем?
Колкото до канибализма нещо не разбираш думата, кой в двора ми изяжда себеподобен?
При днешна цена на яйце в кауфланд 2,99 за 15 яйца няма как да занеса до града, да рискувам глоба от БАБХ, че яйцата ми нямат печат и да продам на ниска цена яйца от пасищни кокошки, няма да мога да си платя, нито горивото, нито глобата че нямам документи, нито времето което ще изгубя цял ден, за да се моля на гражданите да купят чиста храна. За 2-3 касетки стока да платя такса за маса и да изкарам един работен ден като продавач не си струва.
Сметни колко струва трудът на продавач за деня, трудът на производител, колко струва горивото до града, таксата за маса, синята зона за колата за деня и колко пари могат да се изкарат от 50 кг зеленчуци. Ще излезе на минус затова няма смисъл.
По тази причина на кооперативния пазар са професионални прекупвачи на пръскани с отрова стоки.