Разкриха какъв астероид е унищожил динозаврите преди 66 млн. години

Рядък астероид, близък по състав до CO хондритите, е ударил Земята преди 66 милиона години и е поставил край на ерата на динозаврите, съобщи Университетът на Британска Колумбия след нов анализ на никелови изотопи, запазени в глинения слой от катастрофата.

Международен екип от учени изследва микроскопичните следи от небесното тяло, което се е разбило в района на полуостров Юкатан в днешно Мексико. При сблъсъка астероидът се е изпарил почти изцяло, а неговите останки са се разпръснали по планетата и са се смесили с тънък пласт глина на границата между периодите креда и палеоген.

Този слой се е превърнал в своеобразен архив на едно от най-разрушителните събития в историята на Земята. В него са останали нищожни количества извънземно вещество. Учените са изследвали изотопния състав на никела, за да възстановят химическия профил на изчезналия астероид.

Как ударът на астероид край Юкатан е довел до изчезването на динозаврите

Резултатите показват най-голяма близост с въглеродните хондрити от групата CO. Това са редки и примитивни космически тела, запазили материал от ранните етапи на Слънчевата система. По-слаба остава хипотезата за принадлежност към близкия тип CT, който се среща изключително рядко и все още няма статут на официално призната категория.

Никеловите данни не разграничават напълно типовете CO и CT. Анализът категорично отхвърля останалите групи въглеродни астероиди, които дълго време са били разглеждани като основни кандидати за тялото, образувало кратера Чиксулуб.

Астероидът е бил с диаметър между 10 и 15 километра. Ударът е унищожил около 75% от видовете на Земята, включително всички динозаври, които не принадлежат към линията на днешните птици. Последиците не са дошли само от първоначалната експлозия, земетресенията, пожарите и огромните вълни.

Сблъсъкът е изхвърлил в атмосферата прах, скални частици и газове. Те са ограничили достъпа на слънчева светлина, понижили са температурите и са нарушили фотосинтезата. Растителността е започнала да изчезва, а сривът се е пренесъл през цялата хранителна верига.

За да открият произхода на астероида, учените са взели проби от пет находища в Европа. Материалът идва от Стевнс Клинт в Дания, Каравака в Испания и италианските обекти Фурло, Фронтале и Форначи. Във всяко от тези места глиненият пласт пази следи от глобалното разпространение на веществото след удара.

Екипът е сравнил никела от пробите с този в 11 въглеродни метеорита. Подбраните образци включват представители на различни групи и редки екземпляри без окончателна класификация. Съпоставянето е дало на учените база за разпознаване на специфичния химически подпис на астероида Чиксулуб.

Никелът има няколко стабилни изотопа. Космическите тела, образувани в различни части на ранната Слънчева система, носят различни съотношения между тях. Тези съотношения действат като химически отпечатък, който позволява сравнение с познати метеорити дори когато първоначалното небесно тяло отдавна не съществува.

Древен удар на гигантски астероид остави необичайни стъклени следи на Земята

Откриването на сигнала е изисквало прецизна лабораторна работа. Глиненият слой съдържа малко никел, а земният материал допълнително разрежда останките от астероида. Учените първо са подложили микроскопичните количества вещество на химическо пречистване, а след това са ги анализирали с високоточен масспектрометър в Париж.

Пробите от Каравака и Стевнс Клинт са дали най-пълна информация. При тях делът на материала, свързан с удара, достига около 5%. Това е позволило на изследователите да отхвърлят няколко от разглежданите видове метеорити и да ограничат избора основно до групите CO и CT.

Новият резултат надгражда изследване от 2024 г., основано на изотопи на рутения. То установи, че астероидът е бил въглероден по състав и материалът му е възникнал отвъд орбитата на Юпитер. Анализът на никела стеснява допълнително произхода до конкретна и рядко срещана група.

Установеният състав променя и оценката за ролята на газовете, отделени от самия астероид. CO хондритите съдържат относително малко сяра, въглерод и вода. Подобно тяло би пренесло около два пъти по-малко сяра от метеоритите от типа CM, върху които са изградени редица по-стари климатични модели.

Този резултат не намалява разрушителната сила на удара. Астероидът се е стоварил върху скали в Юкатан, богати на сяра, и е изхвърлил огромно количество земен материал в атмосферата. Новите данни насочват вниманието от веществата в самото космическо тяло към праха и отломките, изтръгнати от мястото на сблъсъка.

Климатични модели, публикувани през 2023 г., показаха, че фините силикатни частици са останали в атмосферата в продължение на години. Те са блокирали слънчевите лъчи, предизвикали са рязко охлаждане и са довели фотосинтезата почти до пълно спиране.

Проучване от 2025 г. също установи, че ударът е освободил около пет пъти по-малко серни съединения спрямо оценките в по-ранните модели. Двете изследвания подкрепят тезата, според която микроскопичният прах е изиграл по-голяма роля за масовото измиране от сярата, пренесена от астероида.

Откриха кости от динозаври и мозазавър в България

Точният път на космическото тяло към Земята остава неизвестен. Сред разглежданите райони са външната част на астероидния пояс близо до Юпитер и по-далечни области на Слънчевата система. Никеловите изотопи показват химическия му произход, но не разкриват неговата траектория преди сблъсъка.

Редкият състав на астероида подчертава колко необичайна е била поредицата от събития, довела до унищожаването на динозаврите. Космическото тяло е достигнало Земята, ударило е район с подходящи за глобална катастрофа скали и е изхвърлило достатъчно фин прах, за да промени климата на цялата планета.

Новото изследване не променя основната картина за първите часове след удара. Огромната експлозия, пожарите, земетресенията и атмосферните реакции остават част от сценария. То дава по-точен отговор на въпроса какъв е бил астероидът и насочва учените към праха като водещ фактор за продължителната климатична криза след сблъсъка.