Асен Василев от ПП предлага край на финансовия пир в държавните компании

След членовете на Фискалния съвет и след Корнелия Нинова, по една от най-премълчаваните теми в българската държава проговори и Асен Василев от „Продължаваме промяната“. Темата за златните столове в бордовете на държавните предприятия – онези уютни места, където отговорността е символична, а възнагражденията звучат като награда за служба към собственото благополучие.

Асен Василев има своите политически грехове. Както всеки политик, който е бил във властта, той носи своята част от отговорността за състоянието на държавата. Но в този конкретен случай тезата му е трудно оборима.

„Слушаме за злоупотребите, които самите ваши министри ги вадят в момента всеки ден. Че членове на бордове или изпълнителни директори са получавали заплати, които са били драматично несъразмерни с отговорностите и резултатите“, каза той към управляващите от „Прогресивна България“.

И наистина - когато един държавен служител, който носи реална отговорност за обществения интерес, получава възнаграждение, несравнимо с това на човек, който формално заседава няколко пъти годишно около маса в заседателна зала, нещо в държавния механизъм е започнало да скърца.

Затова Василев предлага да се сложи таван на тези възнаграждения. Не чрез Министерския съвет, който не демонстрира особено желание да прекрати въпросните порочни практики, а чрез решение на Народното събрание. Според него това е по-бързият път, по който може да се сложи край на финансовия пир.

„Дали е заплата на министър или президент, с която да се равняват, няма значение, но да има горен таван“, казва той.

Предложението е дори прекалено умерено. Но всяко начало е по-добро от поредното удобно мълчание. Затова трябва да бъде подкрепено.

Само че проблемът с бордовете не е просто в размера на заплатите. Проблемът е в самото им съществуване в този вид.

Тази държавна джунгла не се нуждае от козметично подрязване с градинска ножица. Тя има нужда от сериозна санитарна сеч. От моторна резачка.

Защото голяма част от бордовете на държавните предприятия не изглеждат като инструмент за по-добро управление, а като паралелна система за разпределение на привилегии. Механизъм, чрез който едни хора получават едни пари срещу едно основно изискване – политическа лоялност.

В тази система няма никакво значение какъв е професионалният резултат. Държавната компания може да трупа дългове и да потъва година след година. Голям праз! По-важно е кой е назначил човека, на кого дължи благодарност и как ще гласува, когато се появят „правилните“ решения – за „правилните“ фирми, за „правилните“ обществени поръчки и за „правилното“ движение на парите на българските данъкоплатци.

А най-парадоксалното е друго. Част от тези хора не управляват ежедневно предприятията, не носят оперативната тежест, която носи един директор на завод, управител в болница или инженер в инфраструктурен обект. Често задълженията им се свеждат до периодични заседания и подписване на решения. Но между заседанията остава достатъчно време за най-важната дейност – политическата.

Така държавата създава собствена каста от привилегировани служители, които едновременно са вътре в системата и извън нейните реални отговорности.

„Всички сме свидетели на злоупотреба“, казва Асен Василев.

Напълно вярно.

„Като законодател можем да я ограничим.“

Отново вярно.

Но тогава идва най-простият въпрос:

Ами направете го.

Колко още трябва да чака обществото?

Защото всеки нов разкрит случай за тайния живот на тези бордове, за скритите възнаграждения и за привилегиите на избрани хора има разрушителен ефект. Не само върху бюджета. Върху морала на държавата.

Когато един честен държавен служител, който всеки ден работи за скромна заплата, разбере, че някой друг получава многократно повече за формално участие в борд, усещането за справедливост започва да се разпада.

А без справедливост няма държава. Има само добре поддържана система за разпределение на привилегии.

Още от автора:

Май Курумбашев е нов жрец на ГЕРБ, а Даниел Вълчев – харесван от тях кандидат за президент

Отказаха на България, докато 5 други балкански държави се гордеят със своите ресторанти „Мишлен“

Големият проблем на капитализма са капиталистите