Илинден е: Близо 56 000 именици празнуват, старо поверие предупреждава за морето

Близо 56 000 българи празнуват имен ден днес, когато Православната църква почита паметта на свети пророк Илия. Илинден е сред най-тачените летни празници, но край морето датата носи и старо предупреждение - според народното поверие на този ден водата взима жертви.

Заради това старите рибари избягвали да излизат с лодките си, а хората не влизали да плуват. Вярвало се, че около Илинден морето започва да се променя, появяват се по-силни вълнения и опасни течения, които могат бързо да повлекат човек навътре.

Поверието не е част от църковното учение, но се е запазило през поколенията по цялото Българско Черноморие. И до днес много хора приемат Илинден като граница в лятото, след която морето става по-неспокойно и изисква още по-голямо внимание.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Защо мъртвото вълнение се появи толкова рано по Черноморието

Свети пророк Илия е един от най-почитаните старозаветни светци. В християнската традиция той е символ на силната вяра и безкомпромисната борба срещу идолопоклонството.

Народните представи го превръщат в господар на летните небесни стихии. Вярва се, че светецът препуска по небето със златна огнена колесница, а гръмотевиците се раждат от тропота на конете му.

Според преданията свети Илия преследва ламя, която унищожава реколтата. Светкавиците са огнените стрели или стремена, които той хвърля срещу нея, а дъждът идва, когато светецът отвори небесните порти.

Затова Илинден се свързва едновременно с надеждата за плодородие и със страха от градушки, пожари и силни бури. Хората вярвали, че светецът може да накаже всеки, който не уважава празника.

На този ден не се работи на полето и не се започва тежка домашна работа. Според поверието нарушаването на забраната може да разгневи свети Илия и да привлече гръм, пожар или природно бедствие.

В много български домове се приготвя обреден курбан, най-често от стар петел. Пече се и празнична погача, а най-възрастният член на семейството прекадява трапезата, преди всички да седнат около нея.

В някои села Илинден се отбелязва с общоселски събор. Прави се жертвоприношение на овен или вол, а храната се раздава за здраве, плодородие и защита от природни стихии.

Празничните трапези традиционно се подреждат на високи места, край параклиси или под вековни дървета. Там се събират цели семейства, освещава се курбанът и се отправят молитви за дъжд и добра реколта.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Илинден е, почитаме свети пророк Илия, закрилник на живота

Свети Илия се приема и като небесен закрилник на огнеборците заради връзката му с огъня, светкавиците и природните стихии. В памет на пожарникарите, загинали при изпълнение на служебния си дълг, се отправят молитви и се отдава почит към саможертвата им.

Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илиана, Илиан, Илин, Илина, Илинка, Илко, Илка, Илчо и други производни имена.

Празник имат и представители на традиционни занаяти, сред които кожари, кожухари, самарджии и керемидари. В отделни райони свети Илия е почитан и като покровител на пивоварите.

За едни Илинден е повод за семейна трапеза и поздрав към имениците. За други той остава ден на строги забрани и уважение към силата на природата. А край морето старото предупреждение продължава да се предава от поколение на поколение - водата не бива да бъде подценявана.