След споровете около Киевската декларация: Външният министър обясни какво всъщност е приела България

Вълната от политически коментари около т.нар. Киевска декларация продължава, след като през последните дни различни политически сили поставиха под съмнение дали България е поела нови международни ангажименти. В интервю за предаването „Събуди се“ по NOVA министърът на външните работи Велислава Петрова категорично заяви, че по време на срещата в украинската столица не е бил подписан никакъв международен документ, който да обвързва страната ни с нови задължения.

По думите ѝ декларацията представлява политически текст, приет в рамките на неформален международен формат, каквито многократно са използвани и от предишни български правителства. Според министъра подобни декларации съдържат общи политически послания и не пораждат правни последици за държавите, които участват в тях.

Петрова подчерта, че единствените международни формати, в които България поема конкретни ангажименти, са Европейският съюз и НАТО, където решенията преминават през ясно определени процедури и официално одобрение.

България не влиза в „Коалицията на желаещите“

Един от най-коментираните въпроси през последните дни беше свързан с т.нар. „Коалиция на желаещите“, която обединява държави, подкрепящи Украйна с различни форми на съдействие.

Външният министър бе категорична, че декларацията не задължава България да участва в тази инициатива.

„Всяка държава сама определя в кои инициативи ще се включи и в кои няма да участва“, обясни тя.

Петрова припомни, че позицията на българското правителство вече е ясно заявена и страната ни към този момент не предвижда участие в подобен формат. По думите ѝ България досега е присъствала единствено на отделни срещи без да поема практически ангажименти и без да предоставя безвъзмездна военна помощ на Украйна.

Според министъра в обществото умишлено се създава впечатление, че България променя геополитическата си ориентация, което не отговаря на действителността.

Защо София постави резерви по новите санкции срещу Русия

В интервюто си министърът обърна внимание и на позицията на България по 21-вия пакет европейски санкции срещу Русия.

Тя обясни защо страната е поискала резерви по отношение на включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък.

Според Петрова подобна мярка няма да нанесе реален икономически удар върху Русия, а по-скоро би имала символичен ефект и би могла да бъде използвана за засилване на антиевропейска пропаганда.

Министърът коментира и случая с руския бизнесмен Искандар Махмудов. По думите ѝ резервите на България са свързани единствено с необходимостта да бъдат гарантирани доставките на резервни части за Софийското метро.

Тя подчерта, че това решение е взето след експертни оценки и съгласуване между различните министерства, а не представлява политически компромис.

Позицията за Крим остава непроменена

Попитана за предишни изказвания на премиера Румен Радев относно Крим, Велислава Петрова заяви, че от гледна точка на международното право полуостровът принадлежи на Украйна.

Според нея трябва ясно да се прави разграничение между международноправния статут на дадена територия и фактическата ситуация на място.

Три направления за постигане на мир

Външният министър очерта и основните принципи, върху които според българската дипломация трябва да се изграждат усилията за прекратяване на войната.

Те включват продължаване на подкрепата за Украйна, прилагане на ефективни икономически санкции срещу Русия и активни дипломатически усилия в рамките на Европейския съюз и НАТО.

Според Петрова тези три направления трябва да вървят едновременно, за да бъдат успешни.

Министърът подчерта още, че България вече трябва да провежда по-инициативна външна политика, основана преди всичко на националния интерес. По думите ѝ страната има важна роля за енергийната сигурност в региона и може да допринесе с логистичните си възможности при доставките на енергийни ресурси към Украйна преди зимния сезон.

Велислава Петрова поздрави всички български дипломати по повод Деня на дипломатическата служба и благодари за работата им в защита на националните интереси.