Две версии за един подпис: Киевската декларация обещава повече подкрепа, МВнР отрича нов ангажимент
Каква всъщност е позицията на България за войната в Украйна? Този въпрос придоби нова острота, след като името на външния министър Велислава Петрова-Чамова се появи сред участниците, приели Киевската декларация от срещата Украйна - Югоизточна Европа на 15 юли 2026 г.
Текстът съдържа формулировки за всеобхватна подкрепа за Киев, мобилизиране на финансови ресурси за укрепване на украинската противовъздушна отбрана, по-силен санкционен натиск срещу Русия и готовност за засилване на участието в т.нар. Коалиция на желаещите.
Само ден по-рано обаче премиерът Румен Радев заяви, че България няма място във формат, който предполага продължаваща военна и финансова помощ за Украйна. След публикуването на декларацията Министерството на външните работи увери, че правителствената позиция не е променена и че страната не е поела нови правни ангажименти.
Така в рамките на няколко дни се появиха две различно звучащи послания. От една страна, министър-председателят публично отхвърля участие в Коалицията на желаещите. От друга, в приетия в Киев документ е записана готовност за засилване на участието в работата на същия формат.
Радев за отсъствието от Коалицията на желаещите: В Париж бяхме за Макрон, не за неформални срещи
Какво точно пише в Киевската декларация
Документът е приет от президента на Украйна Володимир Зеленски и представители на България, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония и Черна гора.
Още в началото участниците заявяват своя „непоколебим ангажимент“ да предоставят на Украйна всеобхватна подкрепа. Русия е призована да прекрати войната и да изтегли своите сили и военно оборудване от международно признатата украинска територия.
В една от ключовите точки укрепването на противовъздушната отбрана на Украйна е определено като приоритет. В текста се говори за предоставяне на подходящи системи и прехващачи, способни да унищожават балистични ракети.
Участниците подкрепят и „мобилизирането на необходимите финансови ресурси и международни механизми“ за постигането на тази цел. Аргументът е, че по-силната противовъздушна отбрана защитава цивилните граждани и критичната инфраструктура.
Тази формулировка не определя каква сума трябва да предостави всяка отделна държава и не задължава автоматично България да финансира закупуването на оръжия. Тя обаче изразява обща политическа подкрепа за осигуряването на средства и техника за украинската ПВО.
Най-спорната точка - Коалицията на желаещите
Най-сериозният въпрос възниква около текста, посветен на Коалицията на желаещите. В декларацията форматът е определен като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна и за предоставяне на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност.
След това участниците изразяват готовност „да засилим участието си в нейната работа“. Именно тази формулировка се разминава най-видимо с публичната позиция на премиера Румен Радев.
На 14 юли той заяви, че е отклонил отправената от френския президент Еманюел Макрон покана България да участва в Коалицията на желаещите. Радев мотивира отказа си с нежеланието на правителството да поема нови ангажименти за военна и финансова подкрепа.
Радев отсече от Париж: България няма да дава нова военна и финансова помощ на Украйна
В Киевската декларация няма изрично задължение България да изпрати войски, оръжия или определена сума. Текстът обаче поставя страната сред държавите, които политически признават работата на коалицията и декларират готовност за по-активно участие.
Точно тук се намира същината на спора. Липсата на правнообвързващ характер означава, че декларацията не е международен договор и не може сама по себе си да задължи България да извърши конкретни плащания или военни действия.
Това обаче не лишава документа от политическо значение. Подобни декларации служат за заявяване на обща позиция и изпращат сигнал към партньорите за посоката, която съответното правителство е готово да подкрепи.
МВнР: България не е поела нов военен ангажимент
След разразилия се спор Министерството на външните работи разпространи позиция, според която Велислава Петрова не е подписвала декларация, ангажираща България да засили участието си в Коалицията на желаещите.
От ведомството посочват, че приетият документ съдържа утвърдени формулировки за различните аспекти на подкрепата за Украйна, но няма правнообвързващ характер. Аргументът е, че във форума са участвали и държави извън Европейския съюз, както и страни, които не участват в срещите на коалицията.
МВнР подчертава, че самата Коалиция на желаещите е неформален формат. Нейната работа е насочена към обсъждане на бъдещи гаранции за сигурността на Украйна след евентуално прекратяване на огъня или мирно споразумение.
Според министерството всяка държава сама решава дали, кога и по какъв начин да участва. Това означава, че приемането на декларацията не води автоматично до конкретно българско военно, финансово или логистично задължение.
От ведомството потвърждават, че България не е в състояние да предоставя допълнителна военна и финансова помощ на Украйна по двустранна линия. Страната обаче ще продължи да изпълнява поетите си задължения в рамките на Европейския съюз и НАТО.
София няма да възпрепятства и други държави от ЕС, които желаят да предоставят такава помощ. Българският принос трябва да бъде съсредоточен върху енергийната сигурност, икономическото сътрудничество и подготовката на Украйна за зимния сезон.
ЕС и Украйна вдигат дронова армада: Ще произвеждат по 20 млн. машини годишно
Декларацията предвижда и нов натиск върху Русия
Освен противовъздушната отбрана и Коалицията на желаещите документът съдържа призив за допълнително засилване на санкционния натиск върху Русия и нейната военна икономика.
Подписалите текста настояват за по-ефективно прилагане на санкциите, действия срещу руския сенчест флот и по-тясно международно сътрудничество за предотвратяване на заобикалянето на ограниченията.
Декларацията включва още подкрепа за териториалната цялост на Украйна, бъдещото ѝ членство в Европейския съюз и евроатлантическите ѝ стремежи. В документа се говори за разширяване на отбранителното сътрудничество, противодействие на дронове и укрепване на сигурността в Черноморския регион.
Участниците заявяват и готовност да допринасят за възстановяването на Украйна, хуманитарното разминиране, модернизирането на енергийната система и защитата срещу кибератаки и дезинформация.
Сърбия избра да не се присъедини
Политическото значение на текста се подчертава и от решението на сръбския президент Александър Вучич да не го подпише. Той участва в срещата в Киев и обеща допълнителна хуманитарна помощ, но отказа да подкрепи общия призив за военна, финансова и сигурностна подкрепа и по-силен натиск върху Русия.
Този отказ показва, че присъединяването към декларацията не е било автоматична протоколна процедура. Всяка делегация е имала възможност да прецени дали приема политическите формулировки в текста.
Опозицията видя противоречие, управляващите - различни равнища на ангажираност
Публикуването на декларацията предизвика остри реакции в Народното събрание. Представители на ГЕРБ, ПП-ДБ и „Възраждане“ обвиниха кабинета, че премиерът заявява една позиция в България, докато външният министър подкрепя различно послание пред международните партньори.
От управляващото мнозинство отхвърлиха обвиненията. Тяхната теза е, че България може да подкрепя общи европейски и международни решения, без автоматично да поема двустранни военни и финансови задължения.
Според това обяснение между изявлението на премиера и участието на външния министър няма колизия, тъй като всеки практически ангажимент ще бъде разглеждан отделно и съобразно възможностите на страната.
Казусът обаче оставя важни въпроси без ясен отговор. Не е известно дали българската делегация е поискала резерви или уточнение към спорната формулировка за засилване на участието в Коалицията на желаещите.
Не е обяснено и защо България е приела текста в този му вид, след като само ден по-рано министър-председателят публично е отхвърлил именно подобно участие.
Юридически Киевската декларация не задължава България да отпусне пари, да изпрати оръжие или да участва с военни сили. Политически обаче страната е застанала зад документ, който подкрепя финансирането на украинската ПВО, по-строги санкции срещу Русия и засилена работа с Коалицията на желаещите.
Затова спорът няма да бъде решен единствено с уточнението, че декларацията не е международен договор. Правителството трябва да обясни как разбира поетата политическа позиция и къде точно преминава границата между декларираната международна подкрепа и отказа от нови национални ангажименти.