Затишие преди нов ценови удар: Храните в Европа може рязко да поскъпнат през 2027 г.

Сегашното успокояване на цените в европейските супермаркети може да се окаже кратка пауза преди ново поскъпване на храните. Икономисти предупреждават, че натрупаните по веригата по-високи разходи за горива, торове, преработка и транспорт вероятно ще достигнат до потребителите през първата половина на 2027 г.

Хранителната инфлация в еврозоната в момента се забавя, въпреки резкия скок на енергийните суровини около войната в Иран. Това обаче не означава, че ценовият шок е отминал. При производството на храни ефектът често се проявява със закъснение от една година или дори повече, пише Euronews.

По-високите разходи първоначално се поемат от земеделските производители. След това те постепенно се прехвърлят върху преработвателните предприятия, транспортните фирми, търговците на едро и накрая върху супермаркетите.

Прогнозите на Oxford Economics и Deutsche Bank показват, че европейските домакинства могат да усетят истинския ефект от суровинния шок именно през следващата година. Допълнителен риск създават екстремните горещини и сушата, които вече засягат реколтите в редица части на континента.

Някога плодовете в Бургас не успяваха да узреят, днес капят и гният по улиците

Според Oxford Economics инфлацията при хранителните продукти в еврозоната може да се ускори до около 3% през 2027 г. За сравнение предварителната оценка на Евростат показва годишно поскъпване от 1,6% през юни 2026 г.

Това е най-ниското равнище на хармонизираната инфлация при храните от средата на 2021 г. насам. Спадът създава усещане за стабилизиране, но икономистите предупреждават, че сегашните показатели отразяват предимно условията от предходните месеци, а не последните сътресения.

Очакванията са хранителната инфлация да остане под 2% през останалата част от 2026 г. След това тенденцията може да се обърне, когато по-високите производствени разходи започнат да се проявяват върху крайните цени.

Скъпият петрол още не е стигнал до хранителните щандове

Преди началото на войната в Иран международният еталон за суров петрол Brent се търгуваше на нива около 72,50 долара за барел. Заради прекъсванията в доставките цената достигна приблизително 118 долара, преди да се върне към около 83 долара след прекратяването на огъня.

Макар котировките да са отстъпили значително от върховите стойности, периодът на скъпа енергия вече е увеличил разходите на земеделските стопани, транспортните компании и преработвателните предприятия.

Енергия се използва на почти всеки етап от производството на храните. Гориво е необходимо за селскостопанската техника, превоза на продукцията, охлаждането, сушенето, преработката, опаковането и доставката до търговските обекти.

Затова дори краткотрайното поскъпване на петрола може да остави дълга следа върху крайната цена. Натрупаните разходи невинаги се прехвърлят веднага, защото производители и търговци първоначално се опитват да ги поемат чрез печалбата си или чрез вече сключени договори.

Когато обаче по-скъпите доставки се задържат по-дълго, възможностите за компенсиране се изчерпват и увеличението достига до потребителя.

Икономистите от Deutsche Bank изчисляват, че суровинният шок между март и юни може да повиши цените на храните през следващата година с около 1,3% във Великобритания и с 0,8% в еврозоната.

Ефектът върху общата инфлация би бил по-ограничен - приблизително между 0,1 и 0,15 процентни пункта. За домакинствата обаче поскъпването на основните продукти се усеща много по-силно, защото храната заема значителна част от всекидневните разходи.

Бюджетът на 5,7% дефицит мина на първо четене: 10,1 млрд. евро нов дълг и 30% по-скъпи винетки

В България евентуалният външен ценови натиск може да съвпадне с вътрешни проинфлационни фактори. Сред тях са по-високите транспортни разходи, увеличението на винетките, осигурителната тежест и значителните бюджетни разходи.

Това означава, че дори сравнително умерено европейско поскъпване може да се усети по-силно от потребителите у нас, особено при храните, които се внасят или преминават през дълга производствена и логистична верига.

Торовете са вторият скрит двигател на поскъпването

Другият ключов фактор са торовете. Спот цената на уреята, един от най-широко използваните азотни торове, се повиши рязко в началото на конфликта в Иран, преди също да се върне надолу.

Производството на азотни торове е силно зависимо от природния газ. Когато газът поскъпва, разходите за торове нарастват почти незабавно.

Земеделските производители могат временно да ограничат използваните количества или да променят плановете си за засяване. Резултатът от тези решения обаче се проявява едва при следващата реколта.

По-малкото използване на торове може да доведе до по-ниски добиви. Намаляването на предлагането впоследствие повишава изкупните цени на зърнените култури, зеленчуците, плодовете и фуражите.

Поскъпването на фуражите на свой ред се пренася върху производството на месо, мляко, яйца и млечни продукти. Така първоначалният енергиен шок постепенно обхваща почти цялата хранителна кошница.

Oxford Economics оценява, че само последното увеличение на суровините може да добави около 0,5 процентни пункта към хранителната инфлация в еврозоната през следващите 12 месеца.

Непреработените храни, сред които пресните плодове, зеленчуците, месото и яйцата, вероятно ще реагират по-бързо. При преработените продукти ефектът ще се забави заради договорите, складовите наличности и по-дългия производствен цикъл.

Горещините може да се окажат по-опасни от войната

Най-голямата неизвестна обаче не е геополитиката, а времето. Икономистите смятат, че необичайно горещото и сухо лято може да има по-сериозен ефект върху цените на храните от самия суровинен шок.

Продължителните горещи вълни намаляват влагата в почвата, повреждат посевите, затрудняват развитието на плодовете и зеленчуците и увеличават разходите за напояване. В някои региони пораженията върху реколтите вече се смятат за неизбежни.

Всяка следваща гореща вълна може допълнително да намали добивите. По-малкото производство означава по-ограничено предлагане и по-високи цени през следващите месеци.

Oxford Economics изчислява, че само климатичните условия могат да добавят до един процентен пункт към инфлацията на храните през 2027 г.

Рискът може да бъде засилен от мощно явление Ел Ниньо, което променя температурите и валежите в различни части на света. То може да предизвика суша в едни земеделски региони и наводнения в други, създавайки едновременно сътресения при множество основни култури.

Ако тази прогноза се реализира, най-силният ценови натиск вероятно ще бъде усетен през първата половина на 2027 г. През втората половина на годината поскъпването се очаква постепенно да отслабне.

Защо цените в момента се успокояват

Настоящото понижение на хранителната инфлация се дължи на няколко благоприятни фактора. Богатата зърнена реколта през 2025 г. увеличи предлагането, а излишъкът на сурово мляко помогна за намаляване на цените на част от млечните продукти.

Предходните глобални сътресения при какаото, шоколада и кафето също започнаха да отслабват. След резките увеличения през 2025 г. цените им се стабилизираха.

Зехтинът продължава да поевтинява спрямо рекордните стойности от 2022 г. По-ниските разходи за енергия през част от последните месеци също намалиха цената на преработката и транспорта.

Почти половината от наблюдаваните хранителни продукти са поевтинели през последните три месеца, показват данните, цитирани от Oxford Economics. Само около 20% са регистрирали увеличение над 2%.

Това подкрепя прогнозата, че до края на 2026 г. инфлацията при храните ще остане сравнително слаба. Сегашното успокоение обаче не отменя натрупаните рискове за следващата година.

Deutsche Bank отбелязва, че млечните продукти, захарта, сладкарските изделия и кафето бяха сред основните двигатели на хранителната инфлация през 2025 г., но приносът им вече намалява.

Цените на месото също отстъпват спрямо миналогодишните върхове, но категорията остава един от най-големите източници на инфлационен натиск.

От обяд за 5 евро в Несебър до лаврак за 25: Какви са цените по Черноморието

Разликите при цените в заведенията и магазините показват, че общата инфлационна статистика невинаги отразява еднакво потребителското усещане. Крайната сметка зависи от произхода на продуктите, транспортните разходи, сезона, търговската надценка и качеството на предлаганата храна.

Ценовият шок идва с около година закъснение

Историческите данни показват, че са необходими приблизително 12 месеца, за да може движението на глобалните цени на храните и торовете да се отрази напълно върху супермаркетите.

Затова липсата на рязко поскъпване в момента не означава, че производствените разходи са изчезнали. Част от тях все още се движат по веригата и ще бъдат включени в бъдещите доставки и договори.

Oxford Economics вече понижи прогнозата си за инфлацията при храните, алкохола и тютюна до 2,1% през 2026 г. За следващата година обаче очакванията са в обратната посока.

По-високите разходи за енергия, торове, преработка, транспорт и опаковане могат да добавят между 0,5 и 0,7 процентни пункта към хранителната инфлация. Ако към тях се прибавят и сериозни щети върху реколтите, общото поскъпване може да достигне около 3%.

Това не означава, че всички продукти ще поскъпнат едновременно или с еднакъв процент. Най-бързо вероятно ще реагират пресните и непреработените храни, докато при пакетираните стоки промяната може да настъпи по-късно.

Основното предупреждение към европейските домакинства е, че ниската хранителна инфлация през лятото на 2026 г. не трябва да се възприема като окончателно връщане към стабилни цени.

Истинският ефект от войната, скъпите торове и екстремното време вероятно ще стане видим през 2027 г. Ако прогнозите се потвърдят, сегашното затишие по рафтовете ще се окаже само пауза преди следващата вълна на поскъпване.