Бюджетът на 5,7% дефицит мина на първо четене: 10,1 млрд. евро нов дълг и 30% по-скъпи винетки
Народното събрание прие на първо четене държавния бюджет на България за 2026 г. след остър политически сблъсък за дефицита, новия дълг и липсата на структурни реформи. Проектът получи подкрепата на 143 народни представители, 81 гласуваха против, а въздържали се нямаше.
Зад финансовата рамка застанаха депутатите от управляващата „Прогресивна България“ и ДПС. Срещу нея гласуваха ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Управляващото мнозинство представи бюджета като необходима стъпка за овладяване на натрупаните дефицити и стабилизиране на публичните финанси. Опозицията определи проекта като проинфлационен, лишен от реформи и основан върху ново мащабно задлъжняване.
Законопроектът предвижда дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт. Заложените приходи, помощи и дарения достигат 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро.
Първият евробюджет на България предвижда рекорден дефицит и нов държавен дълг
Максималният размер на новия дълг, който държавата ще има право да поеме през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума влиза заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE, насочен към укрепване на отбранителната индустрия.
Очакванията са държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или около 30,1% от БВП. Именно размерът на новото задлъжняване се превърна в една от главните линии на сблъсъка между управляващите и опозицията.
ГЕРБ-СДС обяви, че няма да подкрепи проекта. Теменужка Петкова заяви, че финансовата рамка включва необходими разходи, но управляващите проявяват прекомерна амбиция както при харчовете, така и при размера на дефицита.
Тя отхвърли тезата на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, че свиването на дефицита до 3% ще задуши икономиката. Според Петкова по-големият дефицит води до повече дълг, по-високи лихвени разходи, инфлационен натиск и прехвърляне на финансовата тежест върху следващите поколения.
Бившият финансов министър постави въпроса защо при първоначално заявена необходимост от 3,2 млрд. евро нов ресурс законът дава право за поемане на задължения до 10,1 млрд. евро. Тя настоя управляващите да обяснят как ще бъдат изразходвани средствата и какъв ще бъде дългосрочният ефект върху бюджета.
ГЕРБ определи Бюджет 2026 като абсолютна грешка заради дефицита и липсата на реформи
Петкова атакува и заложеното увеличение на осигурителната тежест. Проектът повишава минималните осигурителни прагове по икономически дейности, променя режима за държавните служители и предвижда 30% увеличение на цената на винетките от 1 август 2026 г.
Според нея подобни промени не трябва да се прокарват през преходни и заключителни разпоредби без широк обществен и парламентарен дебат. Тя подчерта, че ГЕРБ-СДС защитава устойчивите публични финанси и няма да подкрепи рамка, която според партията не гарантира стабилност.
Теменужка Петкова защити и действията на предишното правителство при предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. По думите ѝ кабинетът „Желязков“ е премахнал реформи, които не са били в интерес на България.
С критики към бюджетната политика се включи и Красимир Вълчев. Той заяви, че България е следвала благоразумна фискална политика до пандемията през 2020 г., независимо от смените във властта и различията между отделните финансови министри.
Според Вълчев след 2021 г. обществото е получило послание, че държавата е в състояние да харчи повече без тежки последици. Пропусната е била втората част от сметката - че продължителните разходи над приходите водят до повишаване на данъци, осигуровки и дълг.
Той защити политиката на балансирани бюджети, ниски дефицити и относително ниска данъчно-осигурителна тежест. По думите му проблемите не са започнали през 2025 г., а са се натрупали през 2023 и 2024 г.
Красимир Вълчев призова премиера Румен Радев да настоява Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването да проверят разходите, свързани с решенията на ТЕЛК. Той заяви, че в тази система има злоупотреби и че без навлизане в най-проблемните разходни програми бюджетът няма да бъде овладян.
Мартин Димитров предупреди за спирала от инфлация и рекорден държавен дълг
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев определи проекта като бюджет, основан върху две големи заблуди. Той обвини управляващите, че поставят събирането на такси пред инвестициите в образование, здравеопазване и човешки капитал.
Василев оспори твърдението, че увеличението на пенсиите и социалните разходи между 2021 и 2025 г. е разрушило фискалната рамка. По представените от него числа тези плащания са нараснали от 10,4% до 10,7% от БВП, или само с 0,3 процентни пункта.
Той заяви, че икономиката е нараснала през същия период и така е позволила по-високи пенсии и социални разходи без съществено увеличение на дела им в БВП. По думите му България е отлепила от последното място в Европейския съюз по част от показателите за жизнен стандарт.
Асен Василев заяви, че около 30% от увеличението на разходите в бюджета е наследство от политиката, която самият той е водил като финансов министър, и защити тази част от рамката.
Втората според него невярна теза е твърдението за скрити наследени разходи. Василев посочи, че заложените средства за издръжка и капиталови разходи са по-високи дори от тези в предишния проект на Теменужка Петкова, срещу който избухнаха масови протести.
Асен Василев атакува бюджета заради замразените доходи и по-високата осигурителна тежест
От „Демократична България“ Мартин Димитров определи приемането на проекта като същинското начало на бюджетната криза. Той предупреди, че процедурата по свръхдефицит носи сериозен риск за финансовата стабилност и поставя България под засилен европейски контрол.
Димитров свърза високите държавни разходи и заемите с допълнителен инфлационен натиск. Според него вливането на 10,1 млрд. евро заемни средства в икономиката ще увеличи търсенето и ще тласне цените нагоре.
Той подчерта, че дефицитът от 5,7% е сред най-високите в Европейския съюз. За сравнение средният бюджетен дефицит в ЕС за 2026 г. е около 3,4%, а България се нарежда до държави като Полша, Унгария и Румъния.
Мартин Димитров заяви, че управляващите са избрали високи разходи, вместо оптимизация на администрацията, обществените поръчки и неефективните програми. Той попита председателя на бюджетната комисия Константин Проданов къде са обещаните реформи и съкращаването на разхищенията.
Според депутата политиката на „Прогресивна България“ продължава модела на ГЕРБ, който самите управляващи са критикували. Димитров предупреди, че финансовата рамка поставя публичните финанси под риск и отлага необходимите решения.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити законопроекта. Той заяви, че процедурата по свръхдефицит е резултат от траекторията на разходите през предходните години, преди управлението на „Прогресивна България“.
Проданов посочи, че десет държави се намират в подобна процедура и определи европейския механизъм като предупредителен сигнал, а не като непосредствена финансова катастрофа. Според него кабинетът вече предприема мерки за ограничаване на дефицита.
Той обясни, че приходните и разходните мерки в проекта са на стойност около 2 млрд. евро. Без тях бюджетният дефицит би достигнал 7,4% от БВП вместо заложените 5,7%.
Проданов призна, че част от европейските средства и инвестиционните проекти трудно ще бъдат изпълнени в рамките на годината. Той защити високото равнище на капиталовите разходи с аргумента, че държавата трябва да положи усилия да усвои наличното европейско финансиране.
Общият размер на капиталовите разходи през 2026 г. е 9,360 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро идват от национално финансиране, а 5,331 млрд. евро са европейски средства, включително плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Проектът залага рекордни разходи, по-високи винетки и промени в осигуряването
Една от най-преките промени за шофьорите е увеличението на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. Управляващите очакват и по-високи приходи от ТОЛ системата.
Проектът ускорява и вече приетия акцизен календар за периода 2025 - 2029 г. Това означава поетапно увеличение на акцизните ставки върху тютюневите изделия.
Съществена промяна засяга държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт. От 1 август 2026 г. те ще започнат да плащат лични осигурителни вноски.
През първия етап вноските ще се разпределят между работодателя и служителя в съотношение 80:20. От 1 януари 2027 г. съотношението ще стане 60:40, както е при останалите работещи.
Новият режим за личните осигуровки на държавните служители предизвика остър спор
Законопроектът предвижда и преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата. До приемането на нова формула минималното възнаграждение остава на сегашното равнище от 620 евро.
Тази мярка срещна критики от синдикати и опозиционни партии, според които замразяването на минималната заплата ще ограничи доходите на най-нископлатените работници при продължаващо поскъпване на стоките и услугите.
Управляващите защитават промяната с необходимостта минималната заплата да бъде обвързана с по-широк кръг икономически показатели, а не единствено със средното възнаграждение.
След първото четене депутатите трябва да внесат предложения за промени в отделните текстове. Преди окончателното приемане ще бъдат разгледани конкретните разходи, данъчни и осигурителни мерки, таванът на новия дълг и механизмите за ограничаване на дефицита.
Политическият сблъсък тепърва ще се изостря. Управляващите представят бюджета като тежка, но необходима рамка за стабилизиране на държавата. Опозицията вижда в него рекорден дълг, инфлационен натиск и отказ от реформи.
Окончателното решение ще дойде при второто четене, когато депутатите ще гласуват всеки текст поотделно. Именно тогава ще стане ясно дали управляващото мнозинство ще запази параметрите за 5,7% дефицит, 10,1 млрд. евро нов дълг и увеличението на винетките с 30%.