КЗК разкри 4 картела, един играч държи 70% от преработката на мляко

Комисията за защита на конкуренцията е установила четири картела само за няколко месеца, а в преработката на млечни продукти едно предприятие държи около 70% от пазара. Това обяви заместник-председателят на антимонополния орган Радомир Чолаков в ефира на bTV.

Изнесените данни идват на фона на растящото недоволство от цените на храните и подозренията, че големите търговски вериги притискат българските производители да предоставят прекомерни отстъпки. След добавянето на търговската надценка крайната сметка се плаща от потребителя.

КЗК вече води производства срещу две големи вериги. Проверките трябва да установят дали в отношенията с доставчиците са прилагани забранени нелоялни практики и условия, които принуждават производителите да продават на себестойност или дори под нея.

КЗК разследва Кауфланд и Т-Маркет за натиск върху български производители

Чолаков коментира и призивите КЗК да хвърли своеобразна „атомна бомба“ срещу големите компании. По думите му най-тежкото правомощие на комисията е далеч по-конкретно - имуществена санкция, достигаща 10% от оборота на нарушителя за предходната финансова година.

При компания с огромни приходи подобна глоба достига десетки или стотици милиони. Тя може да разклати финансовото състояние на предприятието и дори да доведе до оттеглянето му от българския пазар.

„Най-силното правомощие на КЗК е да налага глоби в рамките на 10% от оборота за миналата година“, подчерта заместник-председателят на комисията.

Той даде пример с млечната индустрия, където проучването е установило, че едно предприятие държи около 70% от пазара при преработката на млечни продукти. Чолаков предупреди, че максимална санкция, наложена без отчитане на последствията, би могла да принуди дружеството да затвори или да напусне страната.

Това от своя страна би задълбочило дефицита на българско производство и зависимостта от внос. Задачата на регулатора според него е да прекрати злоупотребите, без да унищожава остатъка от местната производствена база.

Концентрация от 70% сама по себе си не доказва нарушение. Господстващото положение не е забранено от закона. Забранена е злоупотребата с него чрез налагане на несправедливи цени, ограничаване на производството, дискриминационни условия или изтласкване на конкуренти от пазара.

Именно тук се намира трудната граница пред КЗК. Комисията трябва да установи дали големият пазарен дял е резултат от по-добро производство и ефективност, или се използва за налагане на неизгодни условия и блокиране на по-малките предприятия.

КЗК установи надценки от 60 до 90% при част от хранителните продукти

Според Чолаков проблемът в млечния сектор е структурен, а не само ценови. В края на 80-те години в България са се отглеждали около 9 млн. овце, докато днес броят им е под един милион. Намаляването на стадата води до недостиг на суровина и засилва зависимостта от вносно мляко.

Когато местното производство се свива, намалява и броят на преработвателите, които могат да се конкурират помежду си. Свободното пространство се заема от все по-големи компании, докато малките и средните предприятия постепенно напускат пазара.

Така се създава порочен кръг. Недостигът на българска продукция увеличава вноса, а по-силният внос допълнително намалява интереса към местното производство. Накрая потребителят остава зависим от ограничен брой доставчици и цени, върху които вътрешният пазар има слаб контрол.

Българските ферми изчезват, а зависимостта от внос държи храните скъпи

За възстановяване на конкурентната среда КЗК е предложила пакет от 19 мерки. Те са разделени в пет направления и включват промени за по-прозрачно ценообразуване, защита на производителите, ограничаване на нелоялните търговски практики и насърчаване на местното производство.

Предложенията са адресирани до изпълнителната и законодателната власт. Антимонополният орган няма правомощие сам да създава земеделски кооперативи, да финансира ферми или да определя цените в магазините. Той може да установява картели, злоупотреба с господстващо положение и забранени практики при договарянето.

Чолаков съобщи, че сигналите към КЗК са нараснали с около 400% спрямо предходни години. Ръстът показва по-голяма активност на бизнеса и гражданите, но и натрупано недоверие към начина, по който се формират цените и се разпределя печалбата по веригата.

Особено сериозни са съмненията на производителите, че търговските вериги им налагат такси и отстъпки за реклама, логистика, позициониране на рафтовете, промоционални кампании и други услуги. Когато всички тези удръжки се натрупат, доставната цена остава около или под себестойността.

Български производители обвиниха веригите, че ги принуждават да работят на загуба

Заместник-председателят на КЗК обяви и четирите случая, определени от него като установени картели. Първият е свързан с доставки на храни за болници, а вторият - с обществени поръчки за IT оборудване.

Третият случай засяга отдаването под наем на строителни машини. Преписката има европейско измерение и е изпратена до институциите в Брюксел.

Четвъртото разследване е за доставки на храни за детски градини, училища, социални домове и други публични учреждения. Според Чолаков една и съща фирма е участвала в обществени поръчки чрез две отделни юридически лица, създавайки привидна конкуренция.

По този случай КЗК извърши проверки на място в началото на юли. Официалното производство все още продължава, поради което окончателните изводи и санкциите предстои да бъдат обявени с решение на комисията.

Разликата е важна. Извършването на проверка и наличието на данни за картел не са равнозначни на окончателно установено нарушение. Засегнатите дружества имат право на защита и на обжалване пред съда.

КЗК е санкционирала и производител, който предлагал мас и други продукти в опаковка, имитираща германско масло. По думите на Чолаков наложената глоба не е била обжалвана.

Подобни случаи засягат не само конкуренцията между предприятията, но и потребителския избор. Когато външният вид на опаковката създава впечатление за различен продукт или чуждестранен произход, клиентът трудно взема информирано решение.

Чолаков отхвърли тезата, че всяка висока цена автоматично представлява спекула или нарушение на конкурентното законодателство. КЗК не определя колко трябва да струва млякото, сиренето или хлябът. Намесата ѝ започва при доказателства за тайно споразумение, злоупотреба с пазарна сила или нелоялен натиск върху доставчиците.

Големият въпрос остава дали държавата ще приложи предложените структурни мерки. Санкциите могат да прекратят конкретно нарушение, но не могат да възстановят закрити ферми, изчезнали преработватели и загубени пазари.

Без повече българско производство, сдружаване на малките стопанства и реална конкуренция между доставчици пазарът ще остане зависим от ограничен кръг големи участници. Тогава дори най-тежката глоба ще накаже нарушителя, но няма сама да направи храната по-достъпна.