"Бюджетът на реалността": Таван на заплатите в държавните фирми, по-скъпи винетки и удар по онлайн хазарта

Проектобюджетът за 2026 година не е бюджетът, който обществото очакваше, а бюджетът, който реалността налага. Това заяви в ефира на БНТ вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, като подчерта, че основните политики на настоящото управление ще намерят отражение едва в бюджета за 2027 година.

"Хората очакваха и все още очакват съвсем друг, по-радикален бюджет – бюджет, който да върне нормалността в държавните финанси. Но трябва да си дадем сметка, че сме в края на юни. Този бюджет не започва от 27 юни или от 1 юли, а се изпълнява още от 1 януари. До 7 май страната беше управлявана от две различни правителства, които освен че изпълняваха удължителния закон за бюджета, взеха и решения, натоварили бюджета с над 1,1 млрд. евро допълнителни разходи. Всичко това трябва да бъде платено през бюджета за 2026 година", поясни Донев.

По думите му именно затова настоящият финансов план не съдържа всички реформи, които управляващите са обещали:

"Това действително не е бюджетът, който хората очакват. Политиките, които ние като управление искаме да реализираме, ще се видят в бюджета за 2027 година. Сега Народното събрание ще разглежда бюджета на реалността – с числата такива, каквито са. Дали това харесва на политиците или не, е друг въпрос. Но някой трябва да понесе отговорността за състоянието на публичните финанси."

Според Донев най-важната отложена реформа е тази в държавната администрация:

"На България ѝ е необходима сериозна административна реформа. Тя трябва да бъде извършена смело и да отчете всички промени, които настъпиха през годините – дигитализацията, електронното управление, необходимостта от по-малко дублиращи се структури. След функционален анализ ще стане ясно кои администрации могат да бъдат обединени, кои услуги могат да бъдат централизирани и дигитализирани, така че гражданите и бизнесът да получават по-качествено обслужване с по-малко административна тежест."

Финансовият министър защити решението държавните служители постепенно да започнат сами да плащат личните си осигуровки, като увери, че това няма да намали нетните им възнаграждения:

"Максималният осигурителен доход се увеличава минимално, но срещу това хората ще получат по-високи обезщетения и по-високи бъдещи пенсии. По отношение на държавните служители – нетните им доходи няма да се променят. Те няма да загубят нищо. Напротив – ще плащат по-нисък данък върху доходите, ще получават по-високи обезщетения и в дългосрочен план ще бъдат поставени при същите правила като всички останали работещи."

Той отхвърли тезата, че мярката е идеологически мотивирана:

"Не бих казал дали това е лява или дясна политика. Това е справедлива мярка. Когато преди години държавата започна да плаща осигуровките на държавните служители, техните възнаграждения бяха намалени. Сега, след като обществото настоява те да плащат личните си осигуровки като всички останали, е справедливо възнагражденията им да бъдат увеличени така, че нетният им доход да остане непроменен."

Донев съобщи, че кабинетът ще въведе таван на възнагражденията в публичните предприятия:

"Ограничението ще важи за почти всички публични предприятия, в които държавата има над 50% участие. Не е нормално всяка година да говорим за безводие, за неподменени водопроводи и тежко състояние на ВиК дружествата, а същевременно ръководствата им да получават несъразмерно високи възнаграждения. Същото важи и за държавните горски предприятия. Заплатите трябва да бъдат обвързани с резултатите."

Министърът уточни още, че информацията за големи увеличения на възнагражденията в КЕВР и Агенцията за ядрено регулиране се дължи на техническа грешка, която вече е коригирана.

Финансовият министър обяви и нови мерки срещу нелегалния онлайн хазарт:

"Всички нелегални сайтове, предлагащи хазартни игри, ще бъдат затваряни. Националната агенция за приходите ще подава информация ежедневно към операторите, които ги хостват. Освен това ще бъдат облагани комисионните на посредниците, които привличат играчи, както и ще бъдат въведени допълнителни мерки по отношение на печалбите в сектора. Целта е държавата да води по-строга данъчна политика към хазартния бизнес."

По повод планираното увеличение на винетните такси Донев заяви, че поскъпването е логично след временното им намаляване през миналата година:

"През 2025 година винетките бяха намалени, за да се постигнат критериите за инфлация по пътя към еврозоната. Сега е нормално размерът им да бъде върнат. Ако разделим увеличението на годишната винетка по месеци, говорим за около 1,20 евро месечно. Не бих казал, че това е драматично увеличение, особено при положение, че средствата от винетки и толтакси трябва да осигуряват поддръжката и строителството на пътната инфраструктура."

Според министъра философията на бюджета е продиктувана от натрупаните през последните години финансови ангажименти:

"Бюджет 2026 е бюджет на реалността. В него няма нито една политика на настоящото управление. Единственото, което правим, е да довършим ангажиментите, поети от предишните управления, които доведоха страната до този свръхдефицит. Само по общинската инвестиционна програма през 2026 година трябва да бъдат разплатени над 1,1 млрд. евро, за които преди това не е бил осигурен финансов ресурс. Няма как при такива задължения бюджетът да бъде балансиран."

Той защити подхода на кабинета да не намалява рязко дефицита:

"Да свием дефицита още по-рязко би означавало директен удар върху икономиката. Затова търсим баланс – държавните финанси постепенно да се върнат към устойчивост, без да бъде задушен икономическият растеж. Именно чрез по-висок растеж очакваме и повече приходи в бюджета."

Министърът коментира и спора около възпоменателната монета от 2 евро:

"При процедурата са пропуснати някои етапи, предвидени в Европейския регламент. Когато между две държави възникне подобен спор, процедурата не може да продължи. Ако двете страни постигнат съгласие, тя може да бъде възобновена. Ако не – просто няма да има юбилейна монета."

Гълъб Донев заяви, че кабинетът не се притеснява от обявените протести срещу бюджета.