Мартин Димитров: Финансовият план за 2026 г. ни вкарва в спирала от инфлация и рекорден дълг
Проектобюджетът на страната за 2026 година, който бе представен официално от служебното правителство, предизвика вълна от остри политически и експертни критики. Предложените от финансовото ведомство параметри бяха дефинирани от опозиционния депутат Мартин Димитров като реална заплаха за фискалната стабилност на България. В „Здравей, България“ по Нова телевизия той изрази сериозно безпокойство относно курса, по който се води държавната хазна, и сравни заложените показатели с едни от най-тъмните периоди от съвременната икономическа история на страната.
Исторически антирекорд на дефицита
Основният препъникамък в новата финансова рамка се оказа заложеният бюджетен дефицит, който достига стряскащите 5,7%. Според анализите на икономиста от „Демократична България” , споделени в ефира на NOVA, подобни нива на недостиг в хазната не са регистрирани в България от времето на управлението на Жан Виденов през 90-те години на миналия век. Той изтъкна, че дори по време на безпрецедентната криза около ковид пандемията или при шоковия за банковата система фалит на КТБ, държавата не си е позволявала толкова раздут дефицит.
За да се запълни тази огромна „яма“ в баланса между приходи и разходи, кабинетът планира мащабно разширяване на вътрешния и външния дълг. Финансовите разчети показват, че държавата се кани да изтегли нови заеми на стойност 10,1 милиарда евро. Тази сума надхвърля дори предварително критикуваните разчети на ГЕРБ за същия период, които предвиждаха дълг до 10 милиарда евро. Подобно масирано наливане на заемни средства в икономиката обаче няма да реши проблемите, а напротив – ще действа като допълнително гориво за инфлационните процеси в страната, категоричен е Димитров.
Реформи в администрацията: Край на „заплатите и пенсиите“ на едно място
Освен критика към макроикономическите показатели, икономистът посочи и конкретни сектори, където държавата може и трябва да спести милиони левове чрез реални реформи. Официалните данни показват, че в бюджетната сфера в момента работят точно 75 679 лица, които едновременно получават както месечно възнаграждение, така и пенсия от държавата. Разпределението им по сектори показва сериозна концентрация – над 7000 от тези работещи пенсионери са в силовите ведомства, а други 5358 души заемат позиции по Закона за държавния служител.
Според Димитров е належащо приемането на спешен план за поетапно освобождаване на тези кадри, за да се отвори място за млади специалисти и да се оптимизират публичните разходи. Наред с това, той настоява за пълно премахване на трайно незаетите щатни бройки в министерствата и ведомствата. Подобни „кухи“ щатове често се използват за вътрешно преразпределяне на средства и раздаване на непрозрачни бонуси в края на годината. Като последна, но ключова мярка за овладяване на бюджетната криза, икономистът посочи нуждата от безкомпромисно спиране на всички корупционни обществени поръчки и директното им предаване на прокуратурата.
Финансист: Проектобюджетът е отчайваща демонстрация на страх
Финансовият план за 2026 година, представен от финансовия министър Гълъб Донев, срещна категоричен отпор и от редица други водещи икономически експерти в ефира на бТВ. Заложеният дефицит от 5,7%, макар и определян от някои като рекорд за последните 12 години, според анализатори е напълно неоправдан на фона на липсата на външни кризи. Въпреки че министърът предупреди за настъпването на „трудни времена“, той даде обещание, че доходите на гражданите няма да бъдат орязвани.
Финансистът Никола Янков дефинира проектобюджета на правителството на „Прогресивна България“ като „отчайваща демонстрация на страх“ и отчете абсолютно нулева воля за реформи. Според него страната ни няма обективна причина да поддържа толкова висок дефицит, тъй като в момента липсват пандемии, война, сериозни бедствия, рецесия или мигрантски вълни. Янков подчерта, че България заслужава балансиран бюджет или най-много рамка с 3% дефицит.
Той разкритикува структурата на разходите, където огромните пера остават непокътнати – по 25% отиват съответно за социални и пенсионни плащания и за издръжка на администрацията, а по 15% са заделени за здравеопазване и капиталови разходи. Янков изтъкна, че дори козметичната мярка държавните служители сами да плащат осигуровките си реално се обезсмисля, тъй като ще бъде компенсирана с автоматично вдигане на заплатите им, вместо да се пристъпи към сливане на структури и реални съкращения.
Дългова експлозия и юридически парадокси
Икономистът Владимир Сиркаров също изрази изненада от заложените параметри и посочи, че управляващата партия „Прогресивна България“ прави крачка назад от собствената си обявена програма. Той е на мнение, че промените в разходната част се избягват умишлено поради политически притеснения как обществото ще приеме непопулярните мерки. Сиркаров обаче предупреди, че пропускането на момента за реформи само ще задълбочи проблема, чиито корени се крият в действията на предходните правителства.
Най-остра обаче бе критиката на икономиста Щерьо Ножаров, който определи Бюджет 2026 като компилация от „математически абсурди, юридически парадокси и вътрешни противоречия“. Той алармира за шокиращо разминаване в средносрочните прогнози до 2028 година. Докато документът обещава фискална консолидация и дефицит от 3% на касова основа, в същото време се залага експлозия на държавния дълг – от 37,7 млрд. евро на рекордните 50,5 млрд. евро. Така страната ще премине психологическата граница от 35,2% дълг спрямо БВП. Още по-притеснителното е, че на начислена основа дефицитът през 2028 г. реално ще бъде 3,3%, което според Ножаров превръща влизането в Маастрихтските критерии в чиста илюзия.
Експертът задейства „голяма червена лампа“ и за тежки юридически нарушения на Закона за публичните финанси. На Министерството на финансите незаконно се преотстъпва правото да прелива средства между отделните ведомства, а разходните тавани ще могат да се променят еднолично с постановления на Министерския съвет. По думите на Ножаров, бюджетната прогноза и самият проектозакон изглеждат писани от два напълно различни екипа – прогнозата е направена „за пред Европейската комисия“ с цел да симулира дисциплина, докато реалният закон залага единствено надуване на дългове и изкуствено „фризирана“ инфлация.