Куба слага край на социализма? Хавана подготвя масова приватизация, допуска частни банки и строителство, за да спаси режима от пълен фалит под натиска на САЩ.
Куба се намира на прага на най-радикалната си трансформация от близо седем десетилетия насам, движена от спешната необходимост да се спаси страната от пълна икономическа имплозия. Премиерът Мануел Мареро представи пред депутатите мащабен пакет от 175 мерки за масова приватизация, който вече получи пълната подкрепа на Кубинската комунистическа партия и на историческия лидер Раул Кастро. Този безпрецедентен ход бележи окончателното демонтиране на ортодоксалния социалистически модел, наложен след революцията на Фидел Кастро през 1959 г. За първи път Хавана официално признава чрез агенция Reuters, че централизираното планиране е изчерпало своите възможности и единственото спасение е бързият преход към пазарна икономика.
Предложените реформи въвеждат дълбок структурен трус, който ще промени изцяло финансовия и социалния облик на карибския остров. Планът предвижда трансформирането на ключови държавни предприятия в частни търговски дружества с акции, което отваря вратите за чуждестранни инвестиции и нов тип управление. Освен това изцяло се премахва десетилетният държавен монопол над банковата система чрез допускането на частни финансови институции, а навлизането на частното строително предприемачество има за цел да реши тежката криза с жилищния фонд. Тези радикални промени показват, че комунистическият режим е готов на крайни капиталистически стъпки, за да си осигури свеж валутен капитал.
Русия подготвя доставка на петрол за Куба като хуманитарна помощ
Кубинският президент Мигел Диас-Канел защити спешността на реформите с аргумента, че държавата трябва незабавно да освободи производството и да премахне съществуващите административни ограничения. Това политическо решение е директен отговор на смазващата хуманитарна криза на острова, изразяваща се в хроничен недостиг на храна, лекарства и ежедневни сривове в енергийната система. Провалът на предишната валутна реформа доведе до невиждана хиперинфлация и историческа вълна от масова емиграция на млади хора към САЩ и Европа. Всичко това принуди Хавана да постави чистото икономическо оцеляване пред досегашната идеологическа чистота и партийни догми.
Как се стигна до разпада на Куба
Експертите отбелязват, че Куба всъщност се опитва да приложи т.нар. „Виетнамски модел“ (Дой Мой) или китайския вариант на държавен капитализъм, при който пазарната свобода съжителства със строг политически монопол. Превръщането на държавните активи в акционерни дружества обаче крие огромен риск от бързото зараждане на кубинска олигархия, тъй като най-печелившите сектори (като туризма) в момента се контролират от военния конгломерат GAESA. По този начин съществува реална опасност приватизираните активи да попаднат в ръцете на приближени до властта генерали, вместо да създадат реална конкурентна среда за обикновените граждани.
В Куба ври, гражданската война е в ход
Символична, но критично важна подкрепа за плана дойде от 95-годиния Раул Кастро, който в специално писмо определи мерките като полезни и призова за светкавичното им прилагане. Тази негова позиция съвпада с личен геополитически натиск, след като наскоро в САЩ срещу него бяха повдигнати задочни обвинения в убийство, свързани със свалянето на самолети на кубински дисиденти през миналия век. Политическият елит в Хавана обаче умело използва американските санкции, за да консолидира позициите си и да представи капиталистическия завой като акт на суверенно оцеляване. Сега предстои финалното гласуване в парламента, но истинското предизвикателство ще бъде прилагането на реформите сред администрация, свикнала на десетилетен бюрократичен консерватизъм.