Радев казва „Не” на санкциите срещу Русия, брани рафинерията в Бургас и патриарх Кирил

България се готви да заеме твърда позиция и да наложи вето върху конкретни точки от подготвяния 21-ви пакет от санкции на Европейския съюз срещу Руската федерация. Това стана ясно от изявление на министър-председателя Румен Радев непосредствено преди редовното заседание на Европейския съвет в Брюксел. Основните резерви на София са насочени срещу включването на руския патриарх Кирил в черния списък и ограниченията, които биха застрашили родната икономика и енергетика.

Премиерът бе категоричен, че разпростирането на геополитическия конфликт върху религиозните институции е опасен прецедент. По думите му, руското православие има дълбока историческа свързаност с освобождението на България, а милионите вярващи в двете страни споделят обща източноправославна традиция. Радев, цитиран от Нова телевизия, призова Българската православна църква също да излезе с официално становище по темата и риторично попита какво послание изпраща Европа, превръщайки вярата в оръжие. „Времето на кръстоносните походи е приключило“, подчерта министър-председателят, като постави под въпрос и реалната ефективност на досегашните 20 санкционни пакета по отношение на постигането на мир.

Защита за „Лукойл Нефтохим Бургас” и критичната инфраструктура

Освен религиозния аспект, българският кабинет изразява сериозна загриженост за стабилността на вътрешния пазар. Правителството е в готовност да поиска изрично изключение (дерогация) от санкциите, ако те застрашат нормалното оперативно функциониране на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. Премиерът посочи, че страната ни няма да допусне икономически щети у нас и даде пример с други критични сектори като доставките на торове за селското стопанство и специфичните резервни части, необходими за поддръжката на столичното метро.

В Брюксел Радев планира да лансира и концепцията за „индустриална кохезия“ – нов подход при разпределянето на европейските фондове, който да гарантира, че индустриалното ядро на по-слабо развитите държави няма да бъде дестабилизирано за сметка на общите съюзнически решения.

Въпреки острите критики към санкционния механизъм, премиерът подчерта, че България остава лоялен партньор в ЕС и няма да блокира евроинтеграцията на Киев. София официално подкрепя началото на преговорите за присъединяване на Украйна към Общността, като в рамките на форума е насрочена и двустранна среща между Румен Радев и украинския президент Володимир Зеленски.

Поглед към Близкия изток и кризата в Скопие

Пред журналисти министър-председателят коментира и други ключови международни теми. Той определи ситуацията около подготвяното мирно споразумение между САЩ и Иран като изключително деликатна и призова за балансиран подход, който да отчита и стратегическите цели на Израел. Премиерът изрази надежда, че евентуално умиротворяване на Близкия изток ще доведе до траен спад в международните цени на суровия петрол, което ще облекчи българските потребители и бизнес.

По отношение на Република Северна Македония Радев изрази дълбоко съжаление от поведението на политическия елит в Скопие. Според него управляващите там умишлено насаждат език на омразата и фалшифицират общата история, действайки директно срещу европейското бъдеще на собствените си граждани. Той припомни, че благодарение на твърдата дипломатическа линия на София, правата на македонските българи и изискването за промяна на конституцията на РСМ вече са официална част от преговорната рамка на ЕС, от която съседката ни няма как да отстъпи.

В Европейския съюз решенията, свързани с общата външна политика и сигурност (включително налагането на икономически и дипломатически санкции), се вземат с т.нар. абсолютно единодушие в Европейския съвет (чл. 31 от Договора за ЕС). Това означава, че всяка една от 27-те държави членки, независимо от нейната територия или икономическа мощ, притежава правото на вето. Ако дори само една страна гласува „против“, решението не може да бъде прието на общностно ниво. За да се избегне пълно блокиране на съюза обаче, съществува и механизъм на „конструктивно въздържане“, при който дадена държава не подкрепя решението, но позволява на останалите да го приложат помежду си.