15 години сълзи на асфалта: Спрете! Покрийте кървавите пешеходни пътеки с червени цветя заради Валя

Точно 15 години изминаха от деня, в който една нелепа смърт на пътя промени завинаги живота на едно семейство и събуди заспалата съвест на цяло общество. На 17 юни се навършват 15 години от трагедията с 12-годишната Валя от Бургас. Драматичното събитие постави началото на безпрецедентна и неуморна борба на стотици родители за по-безопасни улици и справедливост.

По повод тъжната годишнина близките на Валя призовават цяла България – на 17 щни нека поставим цвете на пешеходна пътека в нейна памет и на всички деца, убити на пътя. Така да покажем, че каузата за по-безопасни улици за децата ни е жива и че не сме безразлични към войната по пътищата, която взима хиляди жертви на година. 

На 17 юни 2011 г. три 12-годишни момичета от Бургас тръгват в топлия летен ден, за да купят подарък за свой съученик в новооткрития мол. На връщане, около 16:30 часа, те достигат пешеходна пътека. Децата правят всичко по правилата, както са ги научили родителите и учителите им – спират, оглеждат се и започват да пресичат.

Майката на Валя: Забраниха да пипам извадената ръчичка, целувах чело без глава

Микробус в първата лента спира, за да им даде предимство, Валя тръгва първа. Зад него обаче връхлита лек автомобил с висока скорост. Шофьорката не намалява. Следва брутален удар. Въпреки усилията на лекарите и хората, притекли се на помощ, Валя не успява да оцелее.

Остават болката, празнотата и въпросите, които и днес продължават да звучат болезнено актуално: Защо все още има шофьори, които не спират на пешеходна пътека? Защо безопасността на пешеходците продължава да бъде подценявана? Докога деца ще губят живота си заради безразсъдство и агресия на пътя? Защо обществото ни все още допуска подобни трагедии да се повтарят?

Какво да направим, за да спрат убийствата по улиците на Бургас

Вместо да потънат в самотата на огромната си мъка, майката на Валя – Мария, заедно с чичото на момичето Михаил Попов, превръщат болката в кауза. Така се ражда гражданската инициатива „Безопасни улици от Валя“, а малко по-късно и емблематичното национално движение „Червена пътека“.

40 дни след катастрофата хиляди хора в Бургас, десетки градове в страната и дори българи в чужбина за първи път покриват пешеходните пътеки с червени цветя – символ на пролятата детска кръв и на искането за незабавна промяна.

Мария не остава сама в тази битка. Към нея се присъединяват почернени родители от Симеоновград, Варна, Русе, Стара Загора, София, Благоевград и много други градове. Свързани от най-страшната споделена съдба, те започват масови подписки, бдения и срещи с институциите.

Отчаяно питаш защо точно ти – виж и прочети, за да спрем кървавата баня на пътя

Благодарение на техния натиск, първо в Бургас, а след това и в цяла България, започва масовото изграждане на повдигнати пешеходни пътеки и изкуствени неравности, които днес спасяват хиляди животи ежедневно.
През тези 15 години Фондация „Безопасни улици от Валя“ и Клуб „Безопасни улици“ извървяха дълъг и труден път през кулоарите на властта, съдебните зали и министерствата. Техният неуморен труд доведе до реални, законодателни реформи. Сред тях са ограничаване на споразуменията в съда при тежки случаи със загинали на пътя, увеличаване на наказанията за причиняване на смърт вследствие на превишената скорост или алкохол, въвеждане на по-строги санкции за отнемане на предимство на пешеходна пътека, по-високи нормативни изисквания за светлинно и инфраструктурно обезопасяване на местата за пресичане. 

Животът на Валя бе прекъснат на едва 12 години, но името ѝ се превърна в щит за стотици други деца. Паметта ѝ ще остане вечно жива, не просто като тъжен спомен за една нелепа трагедия, а чрез всяка една тежка битка, водена и спечелена в нейно име. Днес Валя продължава да живее във всяка повдигната пешеходна пътека, във всеки променен закон и във всеки детски живот, спасен от родителите, които отказаха да преглътнат мъката си в мълчание. Тяхната борба превърна черния асфалт в място за живот. А Валя се превърна в символ на тази борба.

Аз съм граничен полицай и се срамувам! А вие, колеги, чувствате ли се сега съучастници в това убийство?

Изминаха 15 години. Постигнатото не е малко, но черната статистика показва, че войната по пътищата все още взема своите жертви. Все още има майки, които погребват децата си, все още има шофьори, които прелитат през пешеходните пътеки, и все още има хора, които чакат справедливост от системата.

Затова на 17 юни България трябва да спре за миг. Поставете цвете на пешеходната пътека във вашия квартал или град. В памет на Валя. В памет на всички деца, които не успеха да се приберат у дома. За да покажем, че помним, че настояваме за промяна и че животът на всяко дете е безценен.

Нека не допуснем да има следващо дете, за което да палим свещ!