Ислямисткият елит в Иран се разцепи: сделка не се очертава
Колкото повече наближава краят на неделния ден, толкова повече става ясно, че няма да има никаква сделка между САЩ и Иран, каквато Доналд Тръмп назначи тъкмо за днес. Нито споразумение, нито договор, нито дори подписи под предварителни намерения. Няма да има нищо. Наместо това сме свидетели как след серията точкови убийства по върховете в края на февруари и началото на март оцелелият ислямистки елит в Техеран се разцепи.
При това говорим не за някакво задкулисно разцепление, а за съвсем явно, неприкрито. В събота на няколко места в Иран се състояха безпрецедентни за самата теократична диктатура митинги, в които привърженици на режима протестираха срещу отделни негови представители. Под прицела им бяха външният министър Абас Арагчи и председателят на Меджлиса (парламента) Мохамад-Багер Галибаф. Двамата са основните лица на преговорния екип със САЩ.
Митингуващите не просто изразяваха възмущение от действията им и от перспективата да се подписва каквото и да е с Америка. Те скандираха, типично в стила на ислямистките тирании, лозунга „Смърт“. Само че този път не обичайното „Смърт за Америка и Израел“, а „Смърт за Арагчи“ и „Смърт за Галибаф“. Изключително удивително за мащабите на Иран, силовите структури не се намесиха, за да разгонят „спонтанните“ митинги.
Силите за сигурност оставиха протестиращите в Техеран на воля да искат смърт за Галибаф и Арагчи.
Последния път, когато в Иран имаше протести срещу властта – в началото на януари тази година, управляващата теократична клика първо спря интернета в цялата страна, за да я затвори херметично откъм информация. След това ги потуши с насилие, психопатична жестокост и масови убийства. По различни данни тогава бяха застреляни между 3000 и 10 000 души. Този път полицията и останалите силови структури се отнесоха към искащите смъртта на двама от най-известните представители на режима с пълна апатия.
Иранската телевизия отрази митингите, което подсказва, че са били свикани от тайните служби КСИР.
Основното послание на протестите беше, че условията на евентуалното споразумение не отговарят на националните интереси на Иран. Всичко това може да се прочете всеки ден в повечето ирански вестници. Например вестник „Кейхан“ написа в петък „Не бива да правим отстъпки и да „предаваме“ Ормузкия проток“. Невероятно, но този път протестите бяха отразени и по иранската държавна телевизия ИРИБ, която снощи им отдели подобаващо време във всичките си новинарски емисии. Това показва, че медиите са останали под контрола на тази част от разцепилата се ислямистка клика, която е против сделката с Тръмп.
Днес самият г-н Галибаф даде заден ход, показвайки, че ясно е осъзнал предупреждението, отправено му от другия лагер чрез тези „спонтанни“ митинги – подпис под сделка може да му коства главата в най-прекия смисъл на думата. Характерно за тираниите е, че те са склонни да убиват не само собствения си народ, но и „враговете с партиен билет“. Галибаф написа в профила си в Х, че „на Америка или ѝ липсва воля да изпълни задълженията си, или способност да го направи“, давайки да се разбере, че се е отказал да подписва каквото и да е.
В новите ирански реалности, след американо-израелските точкови убийства, до властта се добра вторият и третият ешелон ислямисти. Поради своята неопитност, те бързо попаднаха под силния контрол на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Това са тайните служби на Иран, които за разлика от българската комунистическа Държавна сигурност, разполагат и със своя армия. Мнозина в България неправилно го наричат Корпус на гвардейците, но оригиналната иранска дума „паздар“ в името на КСИР означава точно „пазител, пазач, страж“. Никаква сделка със САЩ няма как да се случи, ако КСИР не я одобри.
На протестите в събота не се чу и дума срещу иранските тайни служби, нито срещу върховния лидер Моджтаба Хаменеи, който, макар никой да не е виждал на живо от месеци, продължава да е официалният диктатор на страната. Впрочем Хаменеи все повече прилича на някаква витрина, зад която КСИР в момента се опитва да поеме пълната власт, избутвайки другото крило от разцепилата се върхушка. Точно поради това протестите от събота имат вид на добре организирани тъкмо от КСИР.
През пролетта тайните служби вече се опитаха да завземат пълната власт в страната, но тогава не успяха. Шефовете на КСИР пробваха да отстранят председателя на Меджлиса от преговорите със САЩ. Но самите депутати тогава осъзнаха, че прицелът не е в конкретната фигура на Мохамад Галибаф, а в тази част от политическата власт, която представляват те. Тогава парламентът гласува декларация в полза на своя председател.
Митингите от събота изглежда са част от тайния преврат, който Корпуса на стражите на ислямската революция извършва в момента.
Тоест случващото се сега е най-новият епизод от опита на тайните служби да завършат монополизацията на управлението, представяйки основните лица от противниковия лагер като предатели. Любопитното е, че Мохамад-Багер Галибаф не е случаен човек. Той е герой от ирано-иракската война, изградил е военна кариера, бил е част от Корпуса на стражите и до скоро се смяташе за изключително верен на тях. Грешката му е, че продължи да следва старите правила, установени от убития аятоллах Али Хаменеи, според които военните могат да бъдат политици и част от властта само ако свалят пагоните.
Но Хаменеи е мъртъв, а с него си отидоха и всички доскорошни правила. Синът му не се е появявал пред публика и се смята, че е в тежко състояние. Подхвърлените в някои западни медии данни, че е хомосексуалист, силно мирише на компромат, създаден именно от иранските тайни служби с цел да го държат под плътен контрол. Сегашните ръководители на Корпуса на стражите са започнали да правят същото, което българската Държавна сигурност извършваше след падането на комунизма – те искат да бъдат основната власт без да свалят униформите и без да излизат на светло, криейки се зад контролирани фигури.
Тази група протестиращи пък обгради външното министерство, за да поиска необезпокоявано смъртта на Арагчи.
Така че сделка днес няма да има. Въпросът е дали иранските тайни служби ще успеят да завършат преврата, който в момента извършват срещу своите съперници за властта. Показателно е, че срещу КСИР в момента са не духовенството, което през 1979 година завзе цялото управление на страната, а парламентът и част от правителството, тоест политическата власт. Това са онези хора, които все пак са били избирани от народа, макар и на избори, които могат да се поставят под огромна въпросителна. В Иран няма нормални партии, а кандидатите се пресяват от духовенството според това дали признават неговия монопол над властта.
От своя страна Израел много помага на КСИР в този преврат. Еврейската държава продължава да бомбардира мощно Ливан и Газа, убивайки много цивилни всеки ден, под предлог, че преборва иранските проксита „Хамас“ и „Хизбула“. Министър-председателят Бенямин Нетаняху прави всичко това с ясното съзнание, че спирането на огъня е едно от главните изисквания на иранската страна, за да подпише какъвто и да е документ със САЩ.
И накрая остава въпросът дали самото американско ръководство действително иска сделка с Техеран или използва иранската карта, за да създаде кризисна обстановка за горива в Китай и в Европа. Китайците се крайната цел на Доналд Тръмп, но Европейският съюз е организацията, която той би искал силно да разклати и унищожи. ЕС е последната останала инфраструктура на неговите идеологически врагове, либерал-глобалистите.
За разлика от първия мандат, сега г-н Тръмп напълно осъзнава, че ако не иска колелото на историята в Америка отново да се върне назад с повторно управление на глобалистите, трябва да изчисти от лицето на земята всяко голямо пространство, където властват онези, които мразят него и консервативните му политики. Върхушката в Брюксел не може да се унищожи с бомби – това е немислимо. Но би могло да се катурне с огромна икономическа и финансова криза. Случващото се около Иран дава тази възможност. Колкото повече иранците се опъват на сделка, толкова по-лесно ще бъде оправдан нов етап от войната в Близкия изток.
А спирането на нефтените потоци през основната им артерия, Ормузкия проток, за прекалено дълъг период би превърнало Европа в зависим консуматор единствено на американски втечнен природен газ и суров петрол. Точно това може да се окаже най-ефективният инструмент, с който Доналд Тръмп да постигне дългогодишната си мечта: да предизвика тежка енергийна криза, която окончателно да подкопае и катурне либерал-глобалисткия елит в Брюксел.
Така иранската криза се превръща не просто в регионален сблъсък, а в глобална геополитическа шахматна партия, в която Техеран и Брюксел все повече придобиват вид на пешки в ръцете на Вашингтон, с любезното съдействие на Израел.
Издадена е Фетва.
35 000 000 иранци се записаха доброволци срещу Антихриста. Мир ще има, ама друг път.
Свобода за Светите земи, долу израел!