Силяновска се върна в РСМ и атакува България: Не се държи приятелски
Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска Давкова определи като губене на време разясняването на историческата истина и разрешаването на историческите въпроси. Тя поиска да "бъде разрешено" на страната да се европеизира.
В последния анализ за "Медийно отразяване на справянето с миналото", който бе представен преди два дни в Белград, Северна Македония бе дадена за пример където има "институционалното и общественото безразличие към процеса на справяне с миналото". Според анализа Северна Македония постепенно се превръща в една от базите за производство на дезинформационно съдържание, предава dnes.bg.
"Нека ни бъде позволено да се европеизираме по пътя, да станем съвместими с това, което изискват Копенхагенските критерии. Как? Като не губим време за решаване на исторически въпроси, тъй като те са изключени от идентичностните и конститутивните актове на ЕС, чрез член, който предвижда уважение към националната и културната идентичност, и да се концентрираме върху европеизацията", каза Гордана Силяновска Давкова в интервю за държавната агенция МИА, цитирано от БГНЕС.
В разговора Давкова дава оценки за процеса на разширяване на ЕС и твърди, че "европейският конституционализъм не може да съществува, ако не се спазват собствените му ценности". Тя анализира и Договора за ЕС и "призовава към уважение на достойнството, свободата, равенството, демокрацията, върховенството на правото и човешките права, включително правата на малцинствата". Това е пряко свързано с Копенхагенските критерии от 1993 година", казва Силяновска-Давкова и добавя, че към този член се позовава и член 49 от Договора за ЕС, който гласи, че изпълнението на тези условия е не само политическо, но и правно изискване за членство.
„Още по-важен, и може би по-релевантен за нашия случай, както тя посочва, е член 4, параграф 2 — "нещо, което в конституционното право наричаме клауза за национална идентичност, защото ясно се казва, че Съюзът ще уважава равенството на всички държави членки, не само на тези вътре, но и на онези, които желаят да влязат". "Защо? Защото това се отнася до националната идентичност, до културната идентичност и най-важното — до присъщите фундаментални политически и конституционни структури на държавата", добавя президентката.
В разговора тя коментира и Договора за приятелство и добросъседство между РСМ и България от 1 август 2017 година, който властите в Скопие отказват да спазват. Давкова дори обвинява България "че не се държи приятелски".
"Значи приятелство и добросъседство, а не вражда и вето. Същността на приятелството и добросъседството е в преамбюла на договора. Там се казва, че нашият съсед ще ни помага по пътя със собствения си опит и ще ни отвори пътя към Европейския съюз — това звучи почти скандинавски. Но не е така". Това са точните думи на президента на Северна Македония по отношения на Договора и България.
Властите в Скопие многократно са казвали, че нямат никакво намерение да изпълнят Преговорната рамка за започване на преговори за членство в ЕС. Лично премиерът на РСМ каза, че той може да чака и десетилетия за започването на преговори.
Това бе потвърдено и от външния министър Тимчо Муцунски, кото със Силяновкса бе на посещение у нас тази седмица. Самата Силяновска пожела да ѝ се задават въпроси на английски, а в отговорите се измъкна, че от нея като президент не зависи изпълнението на Френското споразумение.
След гостуването пък сверномакедонски журбалисти показаха средни пръсти, предназначени за българския президент Илияна Йотова и премиерът Румен Радев. От "Възраждане" поиска да има последствие за тях.
Проблемът не е „историята“, а неизпълнението на поети ангажименти и отказът те да се прилагат последователно. ЕС рамката за Северна Македония също е обвързана с добросъседство и недискриминация, така че това не е двустранен спор по избор, а част от условията за членство.
Северна Македония настоява за по-технически, „реформен“ подход към ЕС.
България настоява, че част от проблемите вече са политически договорени и не могат да се игнорират.
Този договор не е само политически жест, а част от общата логика на европейското разширяване: добросъседство, недискриминация, отказ от език на омразата и сътрудничество по исторически въпроси чрез комисия. Затова в България често се възприема като проблем, когато се казва, че „историята не трябва да се обсъжда“ – защото именно това е вече договорен механизъм между двете държави и е заложен индиректно и в преговорната рамка на ЕС.
От българска гледна точка също е важно, че ЕС не може да бъде просто технически процес на реформи, ако има нерешени двустранни конфликти между страна кандидат и държава членка. Това е причината т.нар. „френско предложение“ да включи българските изисквания в европейската рамка – именно за да не остане спорът само двустранен, а да стане част от контролирания процес на ЕС.
Затова и тезата „да не се губи време с историята“ звучи в България като опит да се заобиколи вече поет ангажимент, а не като чисто прагматично ускоряване на евроинтеграцията. От друга страна, и в България има разбиране, че крайната цел трябва да е интеграция и нормализиране на отношенията, а не постоянна конфронтация.
Кой си ти бе?Потърсиха ли те от София?
https://corbettreport.com/wwi/