Нови правила на границите, ЕС въвежда мащабна промяна
Европейският съюз въвежда една от най-мащабните и всеобхватни реформи на своята миграционна политика през последното десетилетие. От утре, 12 юни, официално влиза в сила Новият пакт за миграцията и убежището, който напълно реорганизира правилата за контрол по външните граници, процедурите за предоставяне на международна закрила и механизмите за връщане на лица без право на престой. След приключването на двегодишния преходен период от приемането на пакета закони, новите регулации стават задължителни за всички държави членки.
За България, която вече е част от Шенгенското пространство и охранява един от най-чувствителните и натоварени сектори на външната граница на Общността, новите правила бележат изцяло нов етап в управлението на миграционния натиск. В официално изявление от Министерството на вътрешните работи потвърдиха, че страната ни е напълно подготвена за въвеждането на реформата. От ведомството посочват, че вече са реализирани необходимите национални законодателни промени, включително актуализации в процедурите за скрининг, които ще се прилагат както на самите гранично-пропускателни пунктове, така и във вътрешността на страната.
Сред най-съществените нововъведения е въвеждането на задължителен предварителен скрининг за всички лица, влизащи незаконно на територията на Европейския съюз. Този процес ще отнема до седем дни и задължително ще включва детайлни проверки на самоличността, оценка на сигурността, както и задълбочени медицински прегледи за установяване на здравословното състояние и потенциална уязвимост на мигрантите. Успоредно с това се предвижда значително по-бързо разглеждане на молбите за убежище, като за граждани от страни с нисък процент на одобрение ще се прилагат ускорени процедури директно в обособени гранични центрове.
За да се гарантира по-ефективно проследяване на миграционните потоци и да се ограничат опитите за злоупотреби и повторни молби, Европейският съюз разширява обхвата на централизираната база данни „Евродак“. Новите разпоредби изискват събирането на по-голям обем биометрични данни, включително пръстови отпечатъци и лицево разпознаване, като възрастовата граница за регистрация се сваля. Важен елемент от реформата е и въвеждането на задължителен механизъм за солидарност. Той има за цел да облекчи държавите на първа линия, като задължава останалите страни в Общността да помагат чрез физическо преразпределение на търсещи закрила, предоставяне на финансови вноски от по 20 000 евро на необхванат мигрант или изпращане на експертна и логистична подкрепа, информира първоизточникът на данните.
Въпреки сериозната подготовка, внедряването на системите остава сериозно предизвикателство в мащабен план. Европейската комисия вече излезе с официално предупреждение, че част от държавите членки изостават с изграждането на специфичната приемна инфраструктура и пълното софтуерно интегриране на новите европейски платформи. Българските власти обаче уверяват, че координацията с европейските агенции е на високо ниво и националните системи са съобразени с високите изисквания за сигурност, допълват независими експерти в сектора.