Той танцува само една... пролет

         Висок и леко театрален, с лице, изсечено сякаш с брадва, с удивителен за местоработата си правоговор /не знаем за правописа/, с порядъчно чувство за хумор и с необходимото за силова фигура самочувствие на герой… Абе всичко, което може да се иска, за да направиш от него звезда само за 24 часа.

         Така влетя в обществения живот вече бившият главен комисар Кандев.

          В държава, където от всички липси най-болезнена е тази за справедливост, в държава, където всякакви ментета продават харизма, в държава, в която всеки, макар и с минимално обществено значение, се бори за популярност, в тази държава появата на голямата сцена на героя Кандев беше истинска приятна изненада.

         Къде го бяха крили толкова години, докато ни представяха с особена упоритост нискочели герои, защо не му бяха възлагали някаква по-благодарна роля, а го бяха оставили в миманса на силовата власт, какво е правил със своето огромно чувство за гордост и немалкото си его през тези 30 години в народната милиция, можем само да си мислим.

         За радост на служебното правителство, за което почти цялата самонаричаща се демократимна общност си пожела да е постоянно и вечно /абе има някаква колизия, в смисъл на сблъсък между убеждението на демократичната общност, че те са единствените демократи в страната, и неприкритите им страсти към увековечаване на иначе неизбраната от народа власт/, та за радост на служебната власт Кандев изигра ролята на добрия герой от край до край.

         Ролята му бе добра, изпълняваше я добре, дори когато стоеше по-отдалеч от камерата, говореше на правилен език, но близък до езика на народа, хващаше лошите в областта на купуването на избори, щото то това и беше мисията, която му беше възложена.

          Само два-три месеца и ето ти герой, който ще спаси страната во веки веков, амин. Ще ни спаси и нас от лошите, дори от лошото в самите нас.

          Толкова ярък и убедителен, че всекиму му се прииска /дори на мен/ този добър герой да се окаже истински и дълготраен.

         И понеже няма ненаказано добро, той бързо бе припознат от единствената справедлива и заслужаваща уважение общност – тази на жълтопаветието, за бъдещ политически играч. Естествено, играещ в отбора на ППДБ и присъдружната им публика.

           Той не отрече, само все по-ярко блестеше на небосклона на нискочелите и удавящи се в собствените си словосъчетания служители на силовата власт, пък и на цялата.

          Сякаш Радев нямаше много шанс да не го покани в редовната власт. Всекиму се иска да се закичи със значката на героя, а отхвърлянето или непривличането на Кандев в отбора на Радев сякаш щеше да предизвика у онази „общност, дето е единствено права и никога не греши“, остра и ненужна за Радев реакция.

         И ТОЙ го покани, и ТОЙ се съгласи.

         После видяхме как героят постепенно изчезва от ежедневния екран /спорно е дали въобще трябва да присъства непрекъснато на него/, после видяхме как говоренето от името на силовите структури постепенно се поема от министъра /май и тъй трябва да бъде де/, а след това видяхме два артефакта.

         Артефакт номер едно – напускане на най-висшата длъжност в полицията по Фейсбук.

          Този артефакт, който леко противоречи на смисъла и замисъла на силовите структури, обаче беше истински литературен шедьовър. В него, без да се казва нищо, се казваше, че, първо, властта не го заслужава /героя/, второ – карат го да прави /или пък да не прави/ неща, които не иска да прави /или пък да прави/, и трето – че няма да им се даде и като една гола статуя на Аполон да подпира властта.

          Вторият артефакт беше очевидно изработен в студиото, откъдето в продължение на няколко месеца ни „продаваха“ образа на високия Андрей Гуров /ама мноооого висок/, и беше изпълнен с театралнарешимост, гордост от прослуженото време и леко поглеждане нагоре към баща му, който сигурно се гордее с него.

         И тук завесата падна.

         Без предизвестие и без информация какво следва, ако въобще следва действие след антракта.
          Освен че следват прословутите 20 заплати при край на кариерата, което следва всеки служител на силовите структури, дори и провалилите се такива.

         И в нас останаха да звучат три въпроса:

1. Ако този истински герой на справедливостта е бил политически мачкан и са правени опити да бъде подчинен, защо той, с цялата си присъща откровеност, не го сподели с нас? И не, не е от уважение към службите, щото това, дето го каза в литературното есе във Фейсбук, съвсем не изразяваше уважение, а по-скоро обратното.

2. Някакви видове по-тънки взаимоотношения с единствения над него – министъра, вероятно са довели до това той да се чувства недооценен и да желае да слезе от сцената, докато още тече спектакълът. Но… къде отиде професионалната чест, това, с което се гордее баща му, и това, че е дал 30 години от живота си за нея?

3. Нелеп сценарий /в доста нелепата сценарийна практика на ППДБ и най-вече на ПП/, който цели „изработването“ на звезда, на герой, който да им спечели бъдещите президентски избори. Последното, разбира се, предвид парламентарните резултати на Радев, е малко като „да имаме 121 честни депутати“, но е в стилистиката на „добрите сили“, които с удивителна способност успяват да затрият биографията на всеки, който се е случил по някакъв начин, но се е докоснал до тях.

         Не знаем кой от възможните варианти е в ход, но трябва да имаме едно наум, като виждаме как най-таченият и най-популярният, този, пред когото се прекланя целият български народ, съди и доставчиците на Глово, Иво Мирчев, се хвърли на амбразурата, за да ни внуши, че на Кандев е пречено и той е постъпил единствено професионално правилно.

         Но внимавайте кой ви защитава. Защото понякога вашите защитници, бидейки със съмнителна обществена репутация, могат да нанесат тежки рани върху иначе непоклатимия ви обществен рейтинг.

         Ще има ли действие след антракта или ще се разотиваме, още не знаем. Засега си веем за хлад с хартиената програма на спектакъла и чакаме да видим ще се вдига ли отново завесата.