Отвори ли Тръмп кутията на Пандора в Иран

Два месеца и половина след началото на американско-израелската война срещу Иран все по-често се поставя въпросът дали администрацията на президента Доналд Тръмп не е допуснала стратегическа грешка с дългосрочни последици.

Според анализатори, конфликтът е започнал без ясно формулирани политически цели и без реалистична оценка как те могат да бъдат постигнати с наличните военни средства. Британският военен теоретик Базил Лидъл Харт предупреждаваше още преди десетилетия, че политическите лидери не бива да поставят цели, които армията не е способна да изпълни. Именно това обвинение днес се отправя към Белия дом.

Липсата на ясно определен краен резултат поставя американското Централно командване в ситуация да действа без последователна стратегия. Продължаващите въздушни удари срещу военни цели на територията на Иран изглеждат като поредица от тактически действия, лишени от общ замисъл и политически финал.

Критиците на войната посочват и друг проблем. Вашингтон разчита почти изцяло на въздушна мощ, тъй като американското общество не подкрепя нова мащабна сухопътна операция в Близкия изток. Исторически обаче няма пример държава с мащабите на Иран да бъде победена или управляващият режим да бъде свален само чрез въздушни удари.

Президентът Доналд Тръмп така и не е дал до момента еднозначен отговор за това как изглежда победата. Дали крайната цел е смяна на режима в Техеран, безусловна капитулация на иранските въоръжени сили или пълен контрол върху ядрената програма на страната. Без подобна яснота военните трудно могат да определят какво точно трябва да постигнат.

Историята показва, че войните без ясно дефинирани политически цели често се превръщат във войни на изтощение. В такива конфликти предимство получава страната, която е готова да понесе по-дълги лишения и загуби.

Американската администрация сега привидно гради стратегията си върху серия от погрешни предположения. Сред тях е очакването, че ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей би довело до разпад на държавния апарат и до масово въстание срещу властта. Това не се случи. Напротив - обществото и политическият елит се обединиха срещу общия враг в лицето на агресора.

Очакванията бяха и че масираните въздушни удари бързо ще унищожат способността на Иран да отвръща на атаките. Това също не се случи. Предвиждаше се, че Техеран няма да атакува американски бази и дипломатически мисии в региона. Реалността се оказа различна.

Особено сериозен пропуск е подценяването на иранските възможности да поддържат продължителни ракетни и дронови атаки. Както американското, така и израелското разузнаване не са оценили правилно капацитета на Иран да укрива и разгръща хиляди балистични ракети и безпилотни системи за защита и нападение.

Във Вашингтон се смяташе, че унищожаването на иранския военноморски флот ще предотврати блокиране на Ормузкия пролив. Но се оказа, че Иран разполага с достатъчно други средства за отбрана, включително мини, подводници, бързоходни катери, дронове и балистични ракети.

Последиците вече се усещат. Войната е предизвика сериозни сътресения на енергийните пазари и е затрудни доставките на петрол, втечнен природен газ и други суровини от района на Персийския залив и по света. Растящите военни разходи допълнително натоварват американския бюджет и увеличават държавния дълг.

Продължителният конфликт изчерпа значителна част от американските запаси от ракети и системи за противовъздушна отбрана. Това ограничава способността на САЩ да реагират на други потенциални кризи по света.

Конфликтът има и сериозен геополитически ефект. Русия увеличава приходите си от износ на енергийни ресурси, а Китай и други големи потребители на петрол пренасочват доставките си към нови източници. Междувременно цените на горивата растат, а инфлационният натиск върху американските домакинства се засилва.

Допълнителен проблем е сривът на доверието между Вашингтон и Техеран. След като САЩ показаха, че са способни да нанасят удари по време на преговори, Иран няма основания да вярва на бъдещи американски предложения за дипломатическо решение.

И сега администрацията на Доналд Тръмп е в патова ситуация. До момента не е представила убедителен план как конфликтът ще завърши с траен мир, а именно това според редица военни мислители е крайната цел на всяка война.

„Легитимната цел на войната е по-съвършен мир“, казва генерал Уилям Текъмс Шърман. Ако липсва такава перспектива, предупреждава авторът, конфликтът рискува да се превърне в поредната военна операция без ясен смисъл, оставяща след себе си разрушения, икономически проблеми и години на нестабилност.