Променете стандарта в проектирането – бургазлии станаха и по-високи, и по-едри

Вчерашният ми призив за по-удобни седящи места и повече разстояние между редовете в зала „Бойчо Брънзов“ предизвика неочаквано широк обществен отзвук. Получих множество коментари от бургазлии, които споделиха сходни впечатления от редица други обществени сгради в града. Така един на пръв поглед частен дискомфорт се очерта като системен проблем, заслужаващ сериозен обществен разговор.

Направете зала „Бойчо Брънзов“ удобна за седящите дългучи

Нещо повече – тези реакции ми помогнаха да открия вероятния корен на проблема.

Според мен както при новото строителство, така и при реконструкциите на обществени обекти, продължават да се използват проектантски стандарти, наследени от 70-те и 80-те години на миналия век. Именно тогава са изградени голяма част от емблематичните обществени сгради в Бургас – спортни зали, театрални и културни пространства, концертни салони. Само че обществото отдавна не е същото.

Архитектурните норми са останали почти непроменени, но хората са се променили съществено.

Науката отдавна е описала явлението акселерация – всяко следващо поколение е средно по-високо и по-едро от предходното. През последните пет десетилетия бургазлии също са станали по-снажни, по-високи и с различни физически характеристики от тези, които са били вземани предвид при проектирането на обществените пространства преди половин век.

И тук възниква парадоксът.

Докато човешките размери се променят, стандартът в проектирането продължава механично да възпроизвежда представите за един далеч по-дребен човек. Резултатът е видим за всеки посетител на спортно събитие, концерт или театрална постановка. Седалките често се оказват тесни, а разстоянието между редовете – недостатъчно. За мнозина това означава реален дискомфорт по време на събития, които би трябвало да носят удоволствие.

Градската среда трябва да следва развитието на обществото, а не да остава пленник на остарели норми.

Затова смятам, че е време този въпрос да бъде поставен на вниманието на местната власт. С тази статия подавам топката към кмета Димитър Николов, председателя на Общинския съвет Михаил Хаджиянев и заместник-кмета по спорт и туризъм Манол Тодоров. И тримата са високи мъже, доближаващи или надхвърлящи 190 сантиметра, поради което отлично разбират за какво става дума.

Не претендирам да знам кой е най-правилният административен механизъм. Възможно е да е необходима нормативна промяна, която да премине през местния парламент. Възможно е решението да се крие в актуализиране на вътрешните правила и задания на Общината при възлагане на проекти. Но същността е ясна – при бъдещо строителство и реконструкции на обществени обекти трябва изначално да се предвижда повече пространство за хората.

Защото комфортът не е лукс. Той е част от качеството на градската среда.

Бургас неведнъж е доказвал, че може да бъде пионер в добрите практики. Градът беше сред първите, които започнаха последователно да инвестират в модерна градска среда, спортна инфраструктура и културни пространства. Защо да не бъде и сред първите, които ще адаптират проектантските стандарти към реалните размери на съвременния човек?

Убеден съм, че проблемът далеч не е само бургаски. Същите неудобства вероятно изпитват посетителите на зали, театри и културни институции в цяла България. Но всяка голяма промяна започва отнякъде.

Бургас има шанс отново да покаже пътя.