Проф. Красимир Петров: Чака ни най-тежката криза след Втората световна война

Европа се намира на прага на най-голямата икономическа криза след Втората световна война. Тя ще е комбинация от мегаинфлация и стагфлация (рецесия съчетана с инфлация). Специално в България кризата ще удари икономиката още по-жестоко заради последствията от въвеждането на еврото. Това прогнозира проф. Красимир Петров в бизнес подкаста на Цветан Радушев. Според него загубата на нефтените доставки, заради затварянето на Ормузкия проток, е драматична – по 12–13 милиона барела на ден, значително повече от кризите през 1973 и 1979 година. 

През октомври 1973 г., докато трае войната на Египет и Сирия срещу Израел, по време на еврейския празник Йом Кипур, ОПЕК налагат нефтено ембарго срещу САЩ и Западна Европа. Цената на петрола скача четворно, което води до тежка инфлация съчетана с рецесия, безработица и енергийни ограничения в целия западен свят. След 1979 година пък, когато последователно в Техеран на власт идват ислямистите, а Ирак напада Иран, цената на нефта се покачва светкавично и пак се стига до висока инфлация, рецесия и енергийна несигурност. 

Този път нещата ще са по-мрачни, защото вече говорим за цялостно секване на петролните доставки. Проблемът е вече създаден и няма разрешаване, независимо дали Ормузкият проток бъде отворен сега или не, казва професорът. „Хората погрешно вярват, че щом войната свърши, след седмица-месец всичко ще се върна по старому. Истината е, че старите цени никога няма да се върнат – те ще се укротят, но на ново, много по-високо ниво. Дори корабоплаването по Ормуз да се нормализира днес, икономиката ще се възстанови чак след две години“, смята той.

Според проф. Петров, обикновените хора все още не виждат размерите на предстоящото бедствие. Те забелязват единствено неговите проблясъци – увеличаващите се цени. Главните медии на континента избягват темата. Правителствата също не говорят по нея. Той смята, че същинската стагфлация ще започне да се проявява около два месеца след затварянето на протока. Това е оперативното време, необходимо, за да се изпразнят запасите от нефт в различните европейски държави.  

Веригата на доставките има голямо закъснение – за да стигне нефтът от Близкия изток до съответните заводи в Европа, а от там под формата на горива до бензиностанциите, минават около два месеца. В момента европейските държави все още консумират нефтопродукти, произведени преди кризата. Но дори и сега в определени сектори липсата вече се забелязва. Така е при авиокомпаниите, които масово започнаха да съкращават полети, поради липса на керосин. 

Най-сериозният удар проф. Петров очаква да се стовари върху храните. Там цените ще скочат с между 30 и 70% тази есен. Големият проблем идва от недостига на изкуствени торове, които се произвеждат от природен газ. Голяма част от него идва от Катар, а се транспортира също през Ормуз. „Има 20-30% дефицит на тези торове, което означава, че ще имаме 10-20 и повече процента по-малко произведена храна.“

Локомотив на кризата ще бъде Германия, смята икономистът. Германската икономика е в много тежко състояние. Властите признават официално за съществуваща рецесия, но мащабът е съпоставим с глобалната финансова криза от 2009 г. Дизелът (двигателят на икономиката) вече скочи с 42%. Правителството обмисля намаляване на акцизите и ДДС. Но според проф. Петров това ще е грешна политика. 

Наместо да подтикнат населението към икономии, поддържаните изкуствено ниски цени ще продължат да насърчават консуматорството, което бързо ще изпразни бензиностанциите. А ново зареждане няма да има. Така кризата ще удари цяла Европа чрез Германия – ако немската индустрия спре, веригата бързо ще обхване и останалите държави. 

Проф. Петров подчертава, че специално в България кризата ще бъде бъде много по-сериозна заради влизането на страната в еврозоната. Въвеждането на новата валута засилва инфлационния натиск и създава допълнителни затруднения за земеделските производители. Освен че няма да имат необходимата изкуствена тор, ще са изправени пред проблеми със субсидиите, както и административни и регулаторни пречки. В същото време държавата продължава да трупа дефицити и дългове с високи темпове, „все едно сме във война“, посочва той.

Той очаква и сериозен срив в строителния сектор, който пряко и косвено засяга 30–35% от икономиката. Пряка последица за държавата ще е безработицата, която ще се отприщи в строителството след като кризата навлезе в пълноценната си фаза. 

Професорът дава и конкретни препоръки към обикновените българи: Спестявайте максимално и си осигурете пари „под възглавницата“ за минимум 6–9 месеца; избягвайте бързи кредити на всяка цена; инвестирайте в преквалификация и нови умения; тренирайте „потребителско целомъдрие“ – край на свръхпотреблението и смяна на навиците. 

Проф. Красимир Петров има докторска степен по икономика от Държавния университет на Охайо. Преподавал е в Американския университет в Благоевград. Специализирал се е в макроикономика, бизнес цикли, пари, банки и инвестиции. Стана популярен напоследък покрай подкастите си в ютюб, където на изключително достъпен език обяснява сложните процеси в световните икономика и финанси.