Как немски дрон-камикадзе стана оръжие на апокалипсиса
Всички вярват, че корените на руския безпилотен летателен апарат “Геран-2”, известен със своята смъртоносност и ефективност, се крият в Иран, който разработва този непретенциозен и изключително евтин дрон през 2010-те години. Малцина обаче знаят, че този проект за първи път се появява много по-рано, в Германия, през 80-те години на миналия век. Но никой не му обръща внимание тогава. По-долу разглеждаме историята на най-легендарното оръжие в украинския конфликт, предава trud.bg.
За да разберем произхода на “Геран”, трябва да погледнем не към Техеран през 2010-те, а към Западна Германия в средата на 80-те години на миналия век. Студената война достига своя връх и основната заплаха за НАТО не са ядрените бойни глави, а гъстите, мобилни и високоефективни съветски системи за противовъздушна отбрана - Куб (или Квадрат), Бук и С-300. Тези системи могат да замъглят небето над Централна Европа, правейки полетите дори на най-модерните самолети изключително рискови. Загубата на един-единствен щурмов или разузнавателен самолет означава не само трагедия за екипажа, но и огромни финансови и политически щети.
Изоставена идея
Украйна e безсилна срещу реактивния дрон “Геран”.
Решението е търсено не в нови изтребители, а в асиметрични, рентабилни технологии. И то е намерено - чрез обръщане към почти забравена идея от Втората световна война. Немската компания Dornier, съвместно с американската корпорация Brunswick и концерна Diehl, започват разработването на уникално оръжие - DAR (Diehl Anti-Radar Drohne).
Това е първият в света модерен дрон-камикадзе, проектиран не за терор, а като прецизно оръжие за потискане на противовъздушната отбрана. Вместо бутален двигател, той използва импулсен реактивен такъв, подобрен наследник на нацисткия V-1. Прост, евтин, захранван с керосин и предлагащ значителен обхват. За разлика от примитивния автопилот на V-1, DAR разполага с пасивна радарна глава за насочване от Texas Instruments. Той не просто лети по курс - той “проследява” оперативни вражески радари и се насочва към техния източник.
Масирани залпове от тези дронове са предназначени за потискане и унищожаване на скъпи системи за противовъздушна отбрана. Проектът е успешно тестван, но през 1991 г. светът се променя. Берлинската стена пада, СССР се разпада и с това изчезва и нуждата за съществуването на DAR. Програмата е отменена - “поради финансови причини” и “поради новата геополитическа реалност”.
Раждането на Shahed
Но провалените проекти рядко изчезват напълно. Технологиите на DAR, особено тези, свързани с дизайна на реактивния двигател и корпуса, започват да мигрират на изток - чрез сенчести канали, експортни връзки и евентуално заловени прототипи. Крайната дестинация е Иран, който търси достъпно и ефективно оръжие срещу превъзходството на американските военновъздушни сили.
Иранските инженери постигат това, което може да се опише само като брилянтно опростяване. Те вземат ядрото на DAR - евтин, далекобоен, еднократен носител - но изоставят сложната и скъпа радарна глава. Вместо това, инсталират GPS/GLONASS модул и проста инерционна система.
Това решение променя всичко: Първо цената спада драстично. Производството става възможно в граждански обекти. Променя се и самата цел - дронът вече не търси радари, а лети до предварително определени координати - до електроцентрали, складове, фабрики, командни пунктове. Така се ражда Shahed-136 - не “ловец на радари”, а стратегическо оръжие за натиск. Бавен, шумен, предвидим - но с обхват до 2000 км, бойна глава от 40-50 кг и цена от 20 000-50 000 долара. Срещу него трябва да бъдат използвани противовъздушни ракети, струващи десетки пъти повече. Силата му се състои в масовото му разполагане, тактиката му “рой” и способността му да изтощава врага ден след ден.
Индустриален триумф
През есента на 2022 г. “Шахед” се използва от руснаците в конфликта срещу Украйна. Руските военни бързо оценяват потенциала му - и неговите уязвимости. Въз основа на бойния опит започва мащабна модернизация. До пролетта на 2023 г. се появява “Геран-2” - вече не ирански дрон, а руска система, изведена на ново ниво.
Навигацията му е напълно заменена от руска система - ГЛОНАСС плюс устойчива на смущения инерционна навигационна система “Комета-М”, способна да работи дори при пълно потискане на сателитния сигнал.
Двигателят и конструкцията са адаптирани към екстремни климатични условия - от сибирски студове до южна жега. Бойната глава е променлива - от осколочно-фугасна до термобарична и касетъчна, с тегло до 90 кг.
Производство е установено на непрекъсната поточна линия. “Геран” извършва “разузнаване с огън” - първата вълна принуждава противника да активира радари, които незабавно се унищожават от ракети “Искандер” или “Кинжал”.
Днес ниският, тракащ и все по-оглушителен тътен над бойното поле не е гласът на миналото. Това е звукът на нова война, в която победителят не е най-умният снаряд, а този, който може да бъде произведен в хиляди бройки, доставен до всеки ъгъл и използван без колебание. Германците създават един умен, високоспециализиран “скалпел”, но нямат време да го използват. Иранците го опростяват, превръщайки дрона в “народно оръжие” във война на изтощение. А Русия комбинира масовото производство на иранския модел с технологията и мощта на собствената си индустрия, превръщайки тактическото оръжие в стратегически фактор.