Митрополит Арсений в Царево: България я има, защото цар Борис избра Христос!
Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений произнесе историческо слово за живота и делата на Св. цар Борис-Михаил пред миряните в Царево по повод 90-годишнината на църквата им.
Владиката проведе близо тричасова тържествена литургия по повод храмовия празник. Речта му бе изпълнена с исторически данни, които отецът интерпретира в подходяща форма за своите съвременници.
Царево почита 90 години храм „Св. Борис-Михаил“ с грандиозна литургия (ВИДЕО)
Ето цялото приветствено слово, което Флагман.БГ предоставя на своите читатели:
Историци, съвременници и потомци могат да определят само с една дума – велик. Такъв е Св. Цар Борис I Михаил – най-великият български владетел, държавник, дипломат, просветител, строител, чието безкористно дело, далновидност, преданост и духовна мъдрост остават ненадминати в историята на България.
Когато говорим за него, в съзнанието ни изникват няколко определения, с които църквата и признателният български народ са го увенчали през вековете. Апостолът, строителят, просветителят, държавникът – всичко това разкрива част от неговото велико дело.
Преди всичко църквата му дава званието равноапостол, което се предоставя само на тези чеда, които са способни на верност и с жертвена любов са разпространили благата вест на Евангелието и са довели цели народи до познанието на Христовата истина. Именно такова е делото на Св. цар Борис за въвеждането на българския народ в лоното на Христовата църква.
Той не налага вярата с огън и меч, не принуждава, а свидетелства със собствения си пример – приема Светото Кръщение съзнателно с дълбока вътрешна убеденост, с вяра и надежда. Това не е политически ход, нито дипломатически компромис, а личен духовен избор на човек, който е познал истината.
Днес се правят опити този съдбовен акт да бъде обяснен единствено с икономически, политически или с външнополитически причини, но вярата не може да бъде разбрана само чрез прагматични категории. Кръщението не е дипломатически договор, а духовно раждане. Да се кръстиш, означава да приемаш своя кръст, да последваш Христос.
Цар Борис не приема кръщението заради натиск и не заради военни успехи, или страх, а защото е повярвал и именно тази вяра превръща неговия избор в съдбовен за целия български народ. Затова неговото дело е равноапостолно, защото чрез него България прие своята историческа съдба и става християнска държава – част от великото духовно семейство на православните народи. Неслучайно съвременниците му го наричат нов Константин. Както Константин Велики утвърждава християнството във великата империя, така Св. цар Борис – в България. Той строи храмове, урежда църковния живот, търси църковна независимост и поставя основните на самостоятелна българска църква. Само пет години след официалното покръстване България получава своята църковна самостоятелност на най-високо равнище. Това е плод не само на дипломатическа мъдрост, но и на изключителна държавническа прозорливост.
Св. цар Борис е и велик просветител. Той приема учениците на светите братя Кирил и Методий и тяхната мисия става негова. Осигурява им условия за труд, закриля делото им и така поставя основите на българската книжнина, духовност и култура.
С приемането на славянската писменост България става люлка на православната цивилизация. Оттук светлината на словото достига до Сърбия, Русия и целия славянски свят. Делото на светите братя намира своята истинска историческа реализация благодарение на Св. цар Борис. Той е наречен нов Аврам. Както старозаветният патриарх поставя Божията воля над всичко, така и българският владетел – над вечната бащинска болка. Когато вижда, че синът му Владимир застрашава духовното бъдеще на България той не се поколебава да го отстрани от престола и да защити делото на християнската държава.
Най-големият български държавник прекарва последните близо 20 години от живота си в манастир, покаяние и молитва. След като е изградил държавата, той избира уединението. Така завършва животът на християнския владетел – в тишината на молитвата.
На 2 май 907 г. Св. цар Борис се представя пред Господа. Благодарният български народ веднага започва да почита своя благодетел като светец. Неговата святост е призната не само у нас, но далече извън пределите на родината ни. Паметта му остава жива и днес.
България я има благодарение на светостта, мъдростта и делото на св. Борис-Михаил. Тя става велика сила за своето дело и православен център на християнски свят. Благодарение на него нашият народ получава не само държавна устойчивост, но и вечна духовна посока.
Днес, когато празнуваме неговата памет, трябва честно да си зададем няколко въпроса: помним ли своя Покръстител, осъзнаваме ли величието на неговото дело, благодарни ли сме за избора, който промени съдбата на България завинаги, наследници ли сме на св. цар Борис или сме изпаднали в безпаметност.
Най-новите учебници по история след целия набор от предмети в образователната система, човекът, който създаде България, е събран в една страница, а понякога дори в няколко реда. Това не е просто историческа несправедливост, а опасност за националната ни памет, защото народ, който забравя своите светци, губи и своята посока. Тези, които не познават своите духовни основи, лесно се превръщат в жертва на други нехристиянски и антибългарски интереси.
Покръстителят на България постави посоката, остави ни пример как се избира между временно и вечното, между политическата изхода и духовната истина, между властта и служението.
Ако искаме страната ни да има бъдеще, трябва първо да си спомним за нейният духовния баща. Трябва не просто да произнасяме името му, а да се учим от неговия избор – да помним, че България не започва само с граници и битки, а със служението. Силата на народа ни не е само в историята, а във вярата. Нека помним, че светият цар избра Христос и затова я има България. Ако искаме да я запазим, ще трябва отново да направим същият избор.
Очаквайте интервю с кмета на Царево Марин Киров, за да разберете защо Сливенският митрополит уважава толкова много православните миряни от тази южна община!