Какво агнешко да сложим на трапезата за Великден? Овцевъд от Айтоско даде най-точния отговор

Какво агнешко да изберем за Великден, за да има вкус, крехкост и качество на празничната трапеза? Отговорът идва от човек, който познава овцевъдството отвътре и живее с него всеки ден. Димитър Добрев от айтоското село Пирне е сред хората, които не говорят за месото от витрината, а от кашлата. За него най-добрият избор за великденската трапеза е ясен. Това е сукалчето.

Димитър Добрев е един от най-опитните и добри овцевъди у нас. Занимава се с тази дейност цял живот, а над 10 години е председател на Сдружение за развъждане и отглеждане на млечни овце.

Във фермата му се отглеждат агнета както за разплод, така и за клане. Основната порода е българска млечна, комбинирана за мляко и месо. Основният приход идва от млякото, а месото остава допълнителен доход. Въпреки това именно месото е онова, по което хората най-лесно усещат труда на стопанина. Добрев е категоричен, че вкусното агне трябва да е не само добре гледано, но и тежко и качествено.

По думите му разликата между агнешкото и шилешкото не е само във възрастта, а и във вкуса. Когато агнето е сукало мляко, в месото се натрупва млечна киселина, която пази вкусовите качества и трайността. Именно затова сукалчето се смята за най-доброто за печене. Според него това е най-подходящият избор за Великден, особено когато става дума за цяло печено агне.

Той обяснява, че по книга за агне се смята животно до 6 месеца, но у нас като стандарт най-често се търси агне на 2 до 3 месеца, с тегло около 25 килограма. Това е месото, което хората познават като най-крехко и най-подходящо за празник. При него цената за живо тегло на агне от 25 килограма е около 150 евро, или по 7 евро на килограм. И тук идва големият парадокс. За да бъде изпечено, на места искат още 70 евро. По думите му хората, които го приготвят, печелят за 3 часа почти колкото фермерът за месеци труд по отглеждането.

Разговорът за вкусното великденското агне обаче излиза отвъд кухнята и стига до истинския проблем на сектора. Зад едно хубаво парче месо стоят не просто разходи, а непрекъснат труд без почивка. В овцевъдството няма празници, няма събота, няма неделя. Работата е целогодишна и денонощна, казва Добрев. Ако човек няма любов към тази професия, няма как да издържи. Той е израснал в тази кашла и за него тя не е бизнес на книга, а начин на живот.

Само тази пролет през стопанството му са минали около 330 агнета, заедно с вече продадените. В момента отглежда около 230 овце. Всичко това означава непрекъсната грижа, риск и сметки, които все по-трудно излизат.

Големият въпрос пред хората преди Великден е дали агнешкото по магазините е българско. На това самият той не дава категоричен отговор. Според него само контролните органи, а именно БАБХ, могат да кажат какъв процент е българско месо и какъв е вносът. Когато човек иска истински вкусно агне, трябва да търси сигурен произход и стопанин, който стои с името си зад продукцията, смята той.

Зад хубавото агнешко обаче стои и една все по-тежка икономика. Цената на млякото почти не се движи, докато разходите растат. Добрев посочва парадокс, който според него казва всичко за състоянието на сектора. Кафето струва 80 цента, а литър овче мляко се изкупува за 95 цента. В същото време само агнешкото е поскъпнало с около 15 процента, а фуражите и зърното изяждат все по-голяма част от приходите.

Още по-тежък остава проблемът с работната ръка. По думите му желаещи почти няма. Дори синът му е в Австрия. През годините е работил с различни хора, но все по-трудно намира сериозни работници. Започнал е да търси хора от Узбекистан, защото там поне има желаещи да работят. И тук обаче идва друга пречка - визи, документи, чакане, администрация. В един момент стопанинът остава сам с разходите, а работникът си тръгва.

Така зад въпроса какво агнешко да изберем за Великден стои и друг, по-голям въпрос. Колко още българските овцевъди ще издържат. Докато на трапезата търсим крехко месо и добър вкус, в стопанствата битката е за оцеляване. И ако някой знае кое е най-хубавото агне за празника, това е човекът, който го е гледал ден и нощ. Отговорът е прост - за Великден най-доброто е сукалчето, големият въпрос обаче е друг – ще остане ли кой да го произвежда.