Нова заплаха за туризма и морето - подготвят схема за прехвърляне на нефт от кораб на кораб в прилежащата зона на РБългария

Черните петна са нефтен разлив в Средиземно море, довлечен от теченията чак до брега, с новата схема подобна гледка не е изключена за всичките ни курорти от Резово до Варна

Ключови думи: българия, 12-милна зона, 24-милна зона, петрол, суровина, ship-to-ship, горива

България преустановява прилаганата през последната година практика за претоварване на суров петрол при обезопасена операция в 12-милната зона на Черно море и изтегля тези дейности по доставките за бургаската рафинерия в 24-милната зона. Това ще създаде изключително сериозен риск от екокатастрофа, причинена от масивен нефтен разлив, смърт за туризма на Южното Черноморие и фалити в бранша.

Ето фактите:

След наложената от ЕС забрана за използване на руски нефт, който се товареше на пристанището в Новоросийск с малотонажни танкери и се разтоварваше на нефтения порт в Росенец, стратегическото за държавата предприятие се принуди да използва друга вносна суровина, с различни източници и състав. Проблемът обаче бе, че разтоварването на многотонажните танкери, преминаващи през Босфора, се оказа невъзможно на българския бряг, поради непригодността на пристанищната инфраструктура да приеме плавателни съдове с подобно газене и дължина.

Разтоварването в 12-милната зона и към момента се извършва по метода „ship-to-ship”, на котва, като 180-хилядникът застава успоредно до по-малък танкер от клас „Афрамакс”, чийто капацитет е между 80 000 и 120 000 тона. Прехвърлянето на суровината става на два курса и е напълно безопасно, под надзора на българските власти. Дейността е обезпечена с плаващи бонови заграждения, които осигуряват ефективна локализация на възможните зони на разлив и придвижване на нефт към акваторията на залива. На борда е позициониран трансферен оператор - loading master, който отговаря за целия процес по товарене и разтоварване, комуникира с екипажите, гарантира безопасността и ефективността на процеса.

Той следи дебита, налягането и в крайна сметка носи отговорност за цялостната карго документация. Задължително в операцията е участието на пилоти, а кораби-влекачи осигуряват безопасното придвижване на товара към пристанището в Росенец.

Така изглежда ship-to-ship на котва, снабдени с бонови ограждения, пилоти и влекачи, съгласно всички изисквания за безопасност

Дейностите се извършват изцяло в съгласие с MARPOL Annex I - основната международна рамка за регулация, която е в сила от 1983 г. и предотвратява разливи на петрол от кораби в морето.

И най-важното - в 12-милната зона България има пълната юрисдикция, защото това са нейни териториални води. Държавата има пълни правомощия, прилагайки българските закони, такива, каквито са на сушата - като предотвратяване и наказване на нарушения на митническите, фискалните, имиграционните и санитарни правила.

Какво предстои в 24-милната зона? И какво представлява операцията ship-to-ship в ход, а не на котва?

Първо: в тази зона България не „притежава” морето по същия начин, както в първите 12 морски мили от брега. В нея нашата държава няма същите контролни правомощия на ИА "Морска администрация", Гранична полиция и Агенция „Митници” по отношение на сигурността, опазването на околната среда, контролирането на плаването и риболова.

Второ: разтоварването ще се извършва на ход, като двата плавателни съда ще бъдат съединени със средства, предоставени от кораб-съплайър (доставчик, бел.а.) - външна фирма, която вече е позиционирала кораба "Ledra explorer" в района на Пристанище Бургас и дори от днес прави пробни плавания извън 12-милната зона. Ползват се само фендери - каучукови тела, за предотвратяване на сблъсък между движещите се танкери и шлангове, които придържат двата плавателни съда един до друг, докато прехвърлят суровината от по-големия към по-малкия. Няма бонови заграждения, гарантиращи обезопасяване срещу нефтен разлив, няма контролни органи.

Трето и най-лошо: при петролен разлив, какъвто е много вероятен поради рисковия процес в движение, и двата кораба не са длъжни да навлязат в български териториални води. Това означава, че при замърсяване на морската вода в тази зона ще е много трудно, дори невъзможно да се докаже произходът на замърсяването и от кого да се търси наказателна отговорност и компенсации за нанесените преки и косвени щети.

Всеки момент в 24-милната ни зона ще бъде извършено първото претоварване ship-to-ship на ход, което може да предизвика същата картина, каквато показва това видео:

Кадрите са от гръцкото крайбрежие през 2017 г. на източното крайбрежие на Средиземно море до Атина.