Бившият министър на икономиката: 20 евро помощи за горивата няма да решат нищо

Държавата не трябва да реагира с компенсации при всяко повишение на цените, а да търси трайни решения чрез реформи. Тази позиция защити бившият министър на икономиката Николай Василев в коментар за инфлацията, цените на горивата и помощите за уязвими групи.

По думите му публичният дебат се отклонява към дребни мерки с кратък ефект, вместо към реалните проблеми в управлението и икономическата структура. Василев постави акцент върху нуждата от точна оценка на ситуацията, преди държавата да поема нови разходи.

Той отхвърли внушенията за рязък ценови скок след влизането в еврозоната и даде конкретни месечни данни за инфлацията. Според него през януари тя е била 0,6 процента, през февруари 0,4 процента, а през март 0,7 процента. Така той аргументира тезата си, че последните зимни месеци се нареждат сред тези с най-ниска инфлация за целия преход.

Василев направи и историческо сравнение с тежката икономическа криза през 1996 година. Според него тогавашната инфлация е била несравнимо по-висока, а настоящата ситуация не оправдава политическа реакция, основана на страх и извънредни разходи. С този пример той търси по-широка перспектива за оценка на ценовия натиск днес.

В коментара си за горивата бившият министър посочи, че напрежение има, но не и основания за паника. Той призна, че кризата в Близкия изток влияе върху цената на петрола, но подчерта, че равнищата не са рекордни. Припомни, че през 2008 година барел петрол е струвал 147 долара, а доходите в България тогава са били в пъти по-ниски от сегашните.

Николай Василев: "Това не е края на света!", по повод увеличението на горивата в предаването "Здравей България" по NOVA.

Икономисти очакват ограничен ефект от мерките срещу скъпите горива

Именно затова, според него, настоящото поскъпване не трябва да се представя като икономическа катастрофа. 
Василев изтъкна, че днешната българска икономика е в по-добра позиция спрямо минали периоди на ценови шокове, а доходите дават по-голяма устойчивост на домакинствата в сравнение с предишни години.

По отношение на компенсационните схеми в други европейски държави той даде критична оценка. Според него страни като Австрия, Франция, Германия и Гърция не постигат желания резултат с подобни мерки, тъй като въпреки намесата на държавата цените на горивата там остават по-високи от тези в България. От тази гледна точка той не вижда смисъл в автоматично копиране на външни модели.

Василев допусна нужда от извънредни мерки единствено при далеч по-тежък сценарий, например ако цените достигнат 5 евро за литър. Според него сегашните стойности не попадат в такава зона и не изискват действия, които да товарят бюджета без ясен дългосрочен ефект.

Особено остър беше коментарът му за помощите от 20 евро за най-уязвимите групи. 

"Ние не сме Куба, че да раздаваме по 20 евро.", допълни той.

На час пристигали по 500 заявления за 20-те евро за гориво

Според него правителството е загубило значителна част от март в обяснения и промени около схемата, без да постигне реален обществен резултат. По думите му първоначално е било обявено, че милиони граждани ще получат средствата без допълнителни действия, но впоследствие процедурата е минала през заявления и административни стъпки.

Влиза в сила мярката за подпомагане на най-уязвимите заради цените на горивата

Така, според изложените от него данни, едва няколко десетки хиляди души са кандидатствали, а раздадената сума е стигнала около 1 милион евро. Василев вижда в това пример за неефективна държавна намеса, при която политическата енергия се насочва към ограничен по обхват и спорен по ефект инструмент.

Той постави под съмнение и самата логика на тази подкрепа. Според него най-уязвимите хора често нямат автомобили, което прави мярката слабо насочена към тези, които най-силно се нуждаят от подкрепа. По тази причина помощта, според него, достига по-скоро до хора, които имат време и административен ресурс да подадат документи.

В по-широк план Николай Василев настоява, че държавата не бива да компенсира всяко поскъпване, защото това не е устойчив модел на управление. Според него същинският проблем е в липсата на реформи, а не в отсъствието на нови краткосрочни плащания. Той посочи като слабост раздутия публичен сектор, наличието на хиляди незаети щатни бройки и съществуването на твърде много институции и държавни предприятия.

Решението, което предлага, включва приватизация и концесии, както и ограничаване на държавното присъствие там, където то не е икономически оправдано. По думите му проблемът не се свежда до заплати, а до самата структура на държавния сектор и до липсата на политическа воля за промени.

Василев направи и ясно разграничение между частния и държавния сектор. Според него в частната икономика няма същите проблеми с кадри и възнаграждения, докато основните дисбаланси остават концентрирани в публичната сфера. С тази теза той насочи разговора от краткосрочните компенсации към начина, по който държавата се управлява и финансира.

Изявлението на Николай Василев за инфлацията, горивата и помощите бе излъчено в „Здравей, България“, съобщи NOVA.