Икономисти очакват ограничен ефект от мерките срещу скъпите горива
Мерките на държавата срещу поскъпването на горивата имат предимно социален, а не антиинфлационен ефект. Това бе общата оценка на старшия изследовател в ИПИ Петър Ганев и на икономистите Румен Гълъбинов и Щерьо Ножаров в ефира на „Здравей, България“ по NOVA. Според тях пакетът цели да успокои общественото напрежение и да покаже бърза реакция от страна на кабинета в момент на чувствителност към цените.
„Ако някой очаква, че държавата трябва да сложи таван на цените на горивата, това не е нейната роля. Мерките, които виждаме в момента, са по-скоро меки и сравнително консервативни. Пакетът от мерки трябва да бъде насочен към определени сектори. Ако даваш на всички, става много скъпо, но когато мерките са насочени в транспорта или в производството на храни може с по-малко ресурс да постигнеш повече. Въпросът е, ако нещата излязат извън контрол, тогава вече да има и други мерки, които да влязат в сила”, каза Петър Ганев.
По думите му по-работещ подход е подкрепата да се насочим не към ресторантьорите, а към конкретни сектори. За да се разпределя еднакво към всички. Той дава пример с транспорта и производството на храни, където с по-малък публичен ресурс може да се постигне по-видим резултат за крайните цени и за бизнеса.
Щерьо Ножаров акцентира върху психологическия елемент при инфлацията. Според него правителствената намеса е въведена бързо, за да ограничи очакванията за нов ръст на цените и да предотврати презапасяване. Той прави разграничение между антиинфлационни и социални мерки и уточнява, че по-голямата част от сегашните решения попадат във втората група.
„Наблюдава се засилено усещане за инфлация още заради членството на България в Еврозоната, и една от трите причини за инфлацията винаги е психологическа. Това, че правителството предвиди такава интервенция с много бърза скорост, беше по-скоро, за да успокои психологическата инфлация, защото тя в един момент става самозахранваща се, ако не бъде овладяна на време. "
Иде удар по джоба - експерт посочи с колко се очаква да скочи цената на бензина
Румен Гълъбинов коментира, че кабинетът съчетава три вида инструменти, познати и в други европейски държави - административни мерки, намеси при акцизи и ДДС и компенсаторни плащания. По думите му целта е с ограничен бюджет да се постигне поне частично облекчение, като България остава сред страните с най-ниски цени на бензина и дизела в еврозоната, коментира икономистите.
Паралелно с експертния дебат вече са известни и условията за отпускане на помощите. Средната цена на дребно на бензин А95 или дизел трябва да достигне или надхвърли 1,60 евро на литър в три последователни дни по данни на НАП, за да се активира компенсацията, съобщи Агенцията за социално подпомагане и НАП. Размерът на помощта е 20 евро месечно за хора с ниски доходи, а програмата е със срок до 30 юни 2026 г.
Над 3500 души вече са кандидатствали за компенсация, съобщават от БТА. Заявления подават основно гражданите, които не са получавали социални помощи през януари или февруари 2026 г.
На този етап изводът на икономистите е ясен, че ако държавата иска по-силен резултат, помощите трябва да стигат при най-уязвимите групи и при секторите, в които разходът за гориво пряко оскъпява крайната стока или услуга. Така ограничен ресурс би могъл да даде по-осезаем обществен ефект от широко, но по-слабо насочено подпомагане.