Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Театрите на ръба: остарелият модел на финансиране тласка сцената към нова криза

Ключови думи:

Българските театри все по-открито говорят за криза, която отдавна не може да бъде обяснена само с временен недостиг на средства. В основата ѝ стои модел на финансиране, който според самия министър на културата Найден Тодоров е морално остарял, а според директори и артисти вече не просто затруднява работата, а поставя под въпрос нормалното съществуване на сценичните институти. В последните дни темата беше изведена с острота от позициите на театри, съсловни организации и самото министерство, което призна, че системата е изчерпана и се нуждае от промяна.

Проблемът при театрите днес не е само дали имат публика. Парадоксът е, че дори силни и разпознаваеми културни институти стигат до ситуация, в която активността им не носи стабилност, а напротив - вкарва ги в постоянна борба за оцеляване. Когато един театър е принуден да мисли първо как да закърпи бюджета си, а после какво изкуство да създава, самата логика на културната политика се обръща. Вместо сцената да е място за художествен риск, за развитие на трупи и за работа с публика, тя се превръща в терен на всекидневно финансово оцеляване. Именно това стои зад острите предупреждения, че част от театрите са натрупали тежки разходи и живеят в състояние на продължителна несигурност.

Най-болезненият знак за това състояние са самите хора в системата. Актьори, музиканти, технически екипи и администрация работят в среда, в която предвидимостта липсва, а възнагражденията често не отговарят на квалификацията, натоварването и обществената роля на професията. Когато артист с висше образование и години подготовка се оказва на доход, близък до минималното заплащане, това вече не е само социален проблем. Това е пряка заплаха за бъдещето на театрите, защото обезсърчава младите хора да влизат в професията и тласка вече утвърдени творци към изтощение, компромиси или напускане.

При театрите в провинцията напрежението се усеща още по-рязко. Там сцената често е не просто културна институция, а един от малкото центрове на обществен и духовен живот. Когато тези театри изнемогват под тежестта на сметки, ограничени бюджети и по-труден достъп до публика и спонсорство, ударът не е само по една сграда или една трупа. Ударът е по културната карта на страната. Затова и разговорът за театрите не може да се води единствено през София или през големите заглавия. Въпросът е каква държава искаме да бъдем - такава, в която културата оцелява по инерция, или такава, в която сценичните изкуства са осъзнат обществен приоритет.

От Министерството на културата вече заговориха за стандартизиране на културните институти според място, дейност, персонал и публика, както и за модел, който да прекъсне механичното обвързване между приходи и държавно дофинансиране. По публично представената рамка се обсъждат нови категории институти, по-предвидими бюджети и отместване от чисто пазарния принцип, който според критиците деформира мисията на театрите. Наред с това министърът посочи пред бТВ, че системата е генерирала дефицит над 20 млн. лв. и че в сегашния си вид не работи устойчиво.

Това е съществен момент, защото за първи път отдавна темата за театрите не се свежда само до оплакване от безпаричие, а се поставя като въпрос за модел. А моделът е онова, което решава дали една сцена ще има свобода да прави стойностен репертоар, дали ще може да поддържа трупа и дали ще работи с публика в дълъг хоризонт. Ако системата награждава единствено оборота, тя неизбежно започва да изкривява творческите решения. Ако обаче тя е съобразена и с обществената функция на даден театър, тогава се отваря възможност за по-устойчиво развитие.

При театрите винаги има едно изкушение темата да бъде сведена до числа - субсидии, приходи, дефицити, лимити. Но зад тези числа стоят актьори, режисьори, драматурзи, сценични работници и публика. Стоят и градове, в които театърът е част от идентичността. Именно затова кризата в българските театри не е секторна драма, а изпитание за отношението на държавата към културата. Ако сценичните изкуства бъдат оставени да се самофинансират по логиката на пазара, рискът е не просто някои театри да свият дейност или да затворят временно. Рискът е да бъде прекъсната жива културна тъкан, която се гради с десетилетия и се руши много по-бързо, отколкото може да бъде възстановена.

Затова и най-важният въпрос днес не е само дали ще има още пари за театрите, а дали ще има политическа воля за нова, по-справедлива и по-устойчива рамка. Защото когато държавата не е решила за какво са ѝ театрите, кризата неизбежно се връща. А когато знае, тогава финансирането спира да бъде пожарна мярка и се превръща в дългосрочна културна политика.

0
Коментара по темата
  Добави Коментар
Мъж нахлу на сцената и засипа Деси Слава с банкноти, реакцията й каза всичко Фенът продължи да хвърля пари около певицата, докато тя изпълняваше народна песен, но Деси Слава не прекъсна участието си Сигнал за бомба блокира делото срещу Лютви Местан за смъртта на 6-месечно бебе Съдебната палата в Кърджали беше евакуирана, полицията претърси сградата, а заседанието бе изместено за 11:30 часа
Несебър ще се включи в инициативата Европейски дни на наследството Основната цел на инициативата е да популяризира изключителното богатство и многообразие на културното наследство, като същевременно възпитава отговорност към неговото съхранение за бъдещите поколения Помните ли дънките от Кореком? Един чифт Levis или Rifle беше мечта за цяло поколение Западните марки се купуваха с долари, пазеха се с години и превърнаха обикновената дреха в символ на престиж през социализма
Смъртта на Мазонакис оголи страшна система: „детокс“, хипнотерапия и пациент, превърнат в клиент Снимка от процедурата, неразрешена плазмафереза, обещания за прочистване от токсини и години професионални контакти поставят въпроса къде свършва медицината и започва опасният бизнес с човешкия страх Колко струва Бъкингамският дворец и защо Чарлз III не го продава Лондонската резиденция има 775 помещения и преминава през ремонт за 369 млн. паунда, а след края му кралят и Камила няма да се нанесат там
БДУ и Театрален колеж „Любен Гройс“ готвят нови обучения в Бургас Актьорско майсторство ще срещне педагогиката и съвременните образователни технологии в краткосрочни и дългосрочни курсове за различни професионални групи Режисьорът Бойко Илиев скочи срещу спектакъл за еднополова любов в Театър 199 В отворено писмо до културния министър Евтим Милошев той поставя въпроси за репертоара, държавното финансиране и достъпа на непълнолетни, а сайтът на театъра вече обозначава постановката като "За възрастни"
Има ли „часовник на хормоните“: Защо популярната схема за съня, кортизола и мелатонина подвежда Човешкото тяло действително работи по денонощен ритъм, но няма магически час, след който сънят е безполезен, нито момент, в който спортът внезапно става вреден Бургас празнува 118 години Независима България с тържествен ритуал и фолклорен концерт На 22 септември площад „Атанас Сиреков“ ще събере бургазлии за издигането на трибагреника, молебен и празнична програма
Държите пари в банка? Финансисти обясниха колко губите всяка година Недвижимите имоти вече не дават същата перспектива за растеж, която инвеститорите наблюдаваха през последните десетилетия Проф. Рачев: Уикендът е идеален за море, в понеделник времето се обръща Студен фронт от Централна Европа ще свали температурите, но валежите отслабват и топлото време ще се върне след няколко дни