Екшън между протестиращи на "Боец" и полицаи пред кабинета на Сарафов

Ние смятаме, че първата задача, която следва да решават отговорните български политици, е едновременното решаване на два изключително трагични проблема: първо, въпросът за социалното, духовно и културно-историческо оцеляване и спасяване на българското общество. Тук става дума не толкова за така често обсъждания досега „социален въпрос”, а за реалността, която се е получила като резултат от съзнателния отказ на управляващите да решават този въпрос: антинационалната олигархична политика на управляващите лумпенизира обществото и води до разпад на базови обществени връзки и отношения. Накратко – антисоциалната политика представлява на практика принудителна демодернизация и води до разложение и разпад на базови социални структури и тъкани. Затова ние твърдим, че в България има вече не „социален въпрос“, а сме изправени пред необходимостта обществото да бъде опазвано от принудителното му завръщане към отживели исторически предмодерни форми. Накратко, антисоциалността на днешните управляващи клики принудително връщат България в нейната предистория, към форми на живот, характерни не за модерността, а за 19-ти век.

Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.

Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.

Днес българина е изправен пред наложителната необходимост не да се справя с обичайните текущи затруднения, а да осмисля и да преосмисля най-дълбоките основания и условия за съществуване на т.нар. българско общество. За огромното мнозинство от българи е очевидно, че самата формула на съвременната българска действителност е порочно заченатата, безотговорно замислена, откровено несъстоятелна и затова ОПАСНА за ЖИВОТА и ЗДРАВЕТО. Българското общество е принудено да избира между себе си и политкриминалното съсловие управляващо ничията земя тридесет и шест години, с други думи оцеляването на българското общество изисква посрещането, осмислянето и решаването на няколко неподдаващи се на поставяне доскоро задачи – предизвикателства.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на екзистенциални кризи и върховни изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната кухненско-битова проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения в режим на неотложност.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически герои, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв герои да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: свобода и национална сигурност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не отвлечени международни връзки и вражди, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически моменти, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто тежки времена (те са започнали отдавна), а време на радикални и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят днес.
Можем да заявим съвсем просто и ясно – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена освободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от динамиките на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. ((Но освободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните елити, заченати в грях в началото на ”преходъ” - да загубят своята автентична държавност.))
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и екзистенциалния въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата страна като дом на нашата обща свобода – това са двата императива, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - окончателна катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността.

Палячочищаната в таза държава край няма
Едни хора на хранилка ходят да гонят други хора които са на по-добрата хранилка. Един непрестанен цирк, лицемерие и много българска злоба, но всички са загрижени за народа и майка България ХАХАХА