Литаско иска 3 млрд. евро от България заради мерките срещу Лукойл

Българските данъкоплатци може да бъдат натоварени с ново бреме. Собственикът на "Лукойл" у нас обяви претенции срещу държавата. Швейцарската компания "Литаско" твърди, че България е нарушила международна инвестиционна спогодба и поиска три милиарда евро.

Сумата представлява приблизително три процента от брутния вътрешен продукт на страната и, ако бъде уважена, би имала сериозен финансов ефект върху икономиката.

От компанията заявяват, че причината за претенцията са действията на държавата по прилагане на европейските санкции срещу Русия. Според "Литаско" България е надхвърлила изискванията на европейското законодателство и е предприела мерки, които според дружеството представляват фактическо лишаване от собственост.

Сред конкретно посочените действия е прекратяването на концесията на пристанищния терминал Росенец, който е ключов за дейността на "Лукойл Нефтохим Бургас". През този терминал се осъществява разтоварването на суров нефт и товаренето на преработени горива. От "Литаско" твърдят, че това решение е нанесло значителни щети на бизнеса им.

От швейцарската компания припомнят, че на 14 ноември 2025 г. Народното събрание прие законодателство, с което се въвежда външно управление на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД и други дружества от групата „Лукойл“, извършващи дейност в България. Съгласно това законодателство, управлението на засегнатите дружества е прехвърлено на специалния търговски управител, считано от 17 ноември 2025 г.

"Литаско" АД счита, че мерките, предприети от Република България, представляват нарушения на задълженията на България по приложимия двустранен инвестиционен договор и Договора за Енергийната харта. По-конкретно, тези мерки представляват незаконно отчуждаване на инвестициите на компанията без обезщетение. При липса на приятелско решение, "Литаско" АД възнамерява да използва всички налични правни средства за защита, включително започване на арбитражно производство в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон. Това означава порцес по т.нар. Вашингтонска конвенция.

В международната практика подобни дела често продължават години и могат да доведат до значителни финансови задължения за държавата ответник. Арбитражите по инвестиционни спогодби обикновено се фокусират върху въпроса дали държавата е нарушила принципа на справедливо и равно третиране на инвеститора или е извършила фактическа експроприация.

Казусът около "Лукойл" вече е част от по-широкия дебат за енергийната сигурност на България. Рафинерията в Бургас е стратегически обект, който осигурява значителна част от горивата за вътрешния пазар. В същото време санкциите срещу Русия поставят правителството в сложна позиция между европейските ангажименти и икономическите последици.

Ако спорът достигне до арбитраж, ще се изследва дали предприетите мерки са били пропорционални и съобразени с международните задължения на страната. Решение в полза на инвеститора би означавало сериозен финансов риск за бюджета.

От българска страна засега няма официална позиция по конкретните претенции, но темата за "Лукойл" остава в центъра на политически и икономически спорове. Развитието на случая ще има значение както за енергийната политика, така и за инвестиционния имидж на страната.