Финансовият министър: Няма пенсии и заплати без нов удължителен бюджет

Служебният финансов министър Георги Клисурски призова депутатите да приемат проектозакона за удължителен бюджет, който правителството ще внесе утре в деловодството на Народното събрание. 

Той обясни в „Лице в лице“ по бТВ, че ако излязат в предизборна кампания, без да го гласуват, след 31 март държавата няма да може да се разплаща, а това означава, че заплатите от бюджетната сфера и пенсиите няма как да се изплащат. 

Задължително парламентът трябва да го приеме и затова го внасяме още утре, заяви служебният министър. 

Удължителният закон определя размера на разходите, които може да се правят, уточни той и обясни, че размерът им е 1/12, но не повече от направените през същия период на миналата година. 

„Утре в Министерския съвет ще приемем вторият удължителен бюджет. Веднага след това ще бъде входиран проекта за този закон и в Народното събрание, като най-важното нещо, което предлагаме, е той да не важи само до 31 март, а до приемането на редовния бюджет за 2026 г.“, заяви 35-годишният министър. 

Той изтъкна, че от тримата уволнени заместник-министри от Росен Желязков, е възстановил на работа един - Методи Методиев. 

Оказва се, че в последния ден кабинетът „Желязков“ е възложил поръчка на ужасно завишени цени. 

Тя е за около 10 млн. евро и е приета от Министерството на здравеопазването. 

„Много е благороден предмета –  става въпрос за тестове за превенция на два вида рак – за ранна диагностика. Единият е на дебелото черво, а другият е за човешкият папиломен вирус 
Проблемът е, че единичната заложена цена на тези тестове е около 60 лева, а на пазара има за 5-6 лева, т.е. надценката е 10 пъти“, обясни Клисурски. 

Според него състоянието на финансите в България е стабилно. „Нивото на средства, които имаме във фискалния резерв, е доста високо – около 8 мрлд. евро. Въпреки това през 2026 г. имаме две големи предизвикателства пред публичните финанси, за които трябва доста да внимаваме“, добави той. 

„Първото нещо е, че нямаме приет бюджет. Вторият рисков фактор е свързан с две плащания по Плана за възстановяване и устойчивост – четвъртото и петото, които трябва да дойдат в България в рамките на 2026-та. Те обаче зависят от реформите, които Народното събрание приеме. Ако има неприети, тогава около 2 млрд. евро са под риск за държавната хазна“, заяви служебният министър. 

„Приех поста от чувство за дълг към България. Не е лесно да се приеме такава позиция. Доста се замислих, но когато бъдещият премиер те помоли настойчиво и каже, че разчита на твоята експертиза и значния, реших да се отзова“, каза още той.