Защо само Великобритания арестува знаменитости от списъка на Епщайн?
След първоначалната сензация, предизвикана от масовото публикуване на над 3 милиона страници документи от досиетата „Епщайн“, се оказа, че Великобритания е единствената държава в света, която предприе мерки срещу някои от знаменитостите, посочени там. И двата шумни ареста – на Питър Манделсън и принц Андрю, не са свързани нито със сексуална експлоатация, нито с педофилия, а по обвинения за злоупотреба с власт. Но са единствените на цялата планета.
Великобритания се отличава от други държави по начин, който позволява на полицията да арестува дори „хора със синя кръв" (като Андрю) или богати влиятелни фигури (като Мандълсън). Навсякъде другаде, в България също, двамата биха могли да си „купят" мълчанието и безразличието на властите. Това не е случайно, а резултат от дълбоко вкоренена култура на равенство пред закона, историческо недоверие към елитите и институционална независимост.
Британското общество има дълга традиция на скандали, които приземяват елита и го правят равен с всички останали. От аферата „Профюмо“ през 60-те години на миналия век, (по името на министър, свързан с шпионаж и проституция) до модерните #MeToo случаи. Британците са скептични към властта, а свободните медии като Би Би Си и „Да гардиан“, които не се боят да разследват високопоставени особи, дори кралското семейство или политици, поддържат тези настроения. Това не се промени дори в наши дни, когато времената на либерал-глобализма донесоха прословутата политкоректна цензура.
Нагласите на обществото към т. нар. елит се коренят още в Магна харта от 1215 г., която ограничава монархията в определени рамки, и в прословутата британска версия на парламентарна демокрация, при която никой не е над закона. Макар кралят все още да има мунитет, той не се простира върху семейството му. Полицията във Великобритания има свобода да разследва без политическа намеса, подкрепена от строги закони за злоупотреба с власт. Общественият натиск е силен – след разкритията, депутати и медии по традиция винаги настояват за действие.
Докато в САЩ, откъдето са и огромната част от имената в „списъка на Епщайн“, Министерството на правосъдието често е обвинявано в политически пристрастия, а самият министър, който съчетава и длъжността главен прокурор, е едновременно и политическо лице. Все пак дори и във Великобритания, даже и на фона на широко разтръбените арести, продължили не повече от 24 часа, мнозина наблюдатели посочват, че обвиненията само за корупция може да са стратегия за избягване на по-скандални дела за педофилия и сексуална експлоатация.
Точно защото в Америка политиката винаги е била водеща над правораздаването, много хора, които дори само от видното в документите трябваше вече да са поне разследвани, спят спокойно. Някои от тях дори в момента продължават да се изявяват като коментатори и вечни гости в телевизиите. Сред тях са самият Доналд Тръмп, споменат в електронни писма на Епщайн. Той отрича всякакви злоупотреби и че е прекъснал връзки със сексуалния престъпник отдавна. Няма обвинения и срещу Бил Клинтън, също често споменат в документите. Нито срещу друг споменат в изтеклите досиета – Илон Мъск.
Бил Гейтс, който си създаде публичен образ на огромен филантроп и борец срещу глобалното затопляне, е един от главните герои в изтеклите файлове. Неговата история би могла да послужи дори като цял сценарий за филм с наркотици, изневери, интимни болести и сексуални срещи с малолетни. Обвинения срещу него също няма. Съдебната система сякаш не се вълнува и от бившия министър-председател на Израел Ехуд Барак, нито от милиардера Лес Уекснър, и двамата често срещали се с Епщайн. Стив Банън и Кевин Спейси също могат да спят спокойно. Никой не се кани да им образува разследвания.
Англия обаче е съвсем друг филм. Тя е сред първите, които свалят елита „на земята“. През 1688-1689 г., по времето на т. нар. Славна революция, довела до безкръвното сваляне на Джеймс Втори от власт, докато навсякъде властват еднолични управления, там вече е налице конституционна монархия, а парламентът управлява солидарно с краля, Мария Втора Стюарт. Да, исторически тя не е първата, която ограничава властта на монарха. Това се случва още в древността (хетите, древногръцкия Кирена), а в модерния смисъл Полша има по-ранна конституция (1791).
Великобритания обаче е най-старият непрекъснат пример за еволюция към чисто церемониална монархия. Това поражда у населението и известни самочувствие и сила да въздейства върху решенията на управляващите и да притиска правоохранителните органи. Нещо, което дава своите плодове и днес покрай приятелския кръг на Епщайн.