Осем години без Дядо Добри: Байлово почете своя най-смирен дарител

В село Байлово днес бяха отбелязани осем години от кончината на Дядо Добри – човекът, когото мнозина наричат жив светец на нашето време. На Задушница в храма Св. св. Кирил и Методий Негово Светейшество Патриарх Даниил отслужи заупокойно богослужение и панихида в памет на благодетеля и на всички починали православни християни.

В словото си патриархът подчерта, че Дядо Добри е доказателство, че и в съвременния свят има хора, които живеят истински по Бога. Той напомни за последните години от живота му, когато възрастният мъж изминаваше десетки километри пеша от Байлово до София, за да събира дарения за храмове и манастири.

Името на Дядо Добри се свързва най-вече с Св. Александър Невски. През годините той дарява значителни средства за Патриаршеската катедрала, превръщайки се в един от най-големите ѝ дарители. Парадоксът е, че самият той живееше в крайна скромност – без лично имущество, без спестявания, с минимални лични нужди.

Роден през 1914 година, Дядо Добри преживява войни, политически режими и социални промени. Загубва слуха си след бомбардировките над София през Втората световна война. Тежките житейски изпитания не го озлобяват, а го насочват към духовен подвиг. Той избира живот на лишение и служение.

Погребан е пред храма в Байлово, където всяка година на Задушница хора от цялата страна идват да се поклонят на гроба му. За мнозина той е пример, че светостта не е абстрактно понятие, а избор в ежедневието.

Темата за Дядо Добри остава жива и днес. В общество, което често поставя материалното на първо място, неговият живот задава друг въпрос – какво означава истинско богатство. За него съкровището не беше в притежанието, а в даването.

Мнозина вярващи продължават да споделят истории за срещите си с него – за тихите му думи, за простия му външен вид и за силното му присъствие. Без да заема официална духовна позиция, той се превърна в морален ориентир.

Осем години след смъртта му паметта за Дядо Добри не избледнява. Тя се поддържа не чрез институционални решения, а чрез личната признателност на хората. Байлово остава място на поклонение, а животът му – напомняне, че свободата и достойнството започват от вътрешната вяра.