Солните стаи в детските градини в Русе под ключ след забрана от здравните власти

В Русе четири солни стаи в две детски градини остават заключени, съобщава БНТ. Първата от тях беше открита в началото на 2023 г. в Детска градина Пинокио след инвестиция между 14 и 20 хиляди лева. Част от средствата са осигурени от самите градини, а последната стая е изградена с подкрепата на общината.

Решението за спиране на дейността идва след указателни писма от Министерството на здравеопазването и Регионалната здравна инспекция. Според тях в детски заведения не може да се разкриват подобни помещения, ако не се осигури медицински персонал със специалност по физикална и рехабилитационна медицина. От министерството посочват, че няма достатъчно научни доказателства за дългосрочната ефективност и безопасност на халотерапията при деца, особено при хронични заболявания.

Родителите в Русе обаче оспорват тази позиция. Част от тях твърдят, че след посещенията в солната стая децата им са боледували по-рядко от респираторни инфекции. Някои семейства вече плащат за частни солни стаи в града, за да продължат терапията. Според тях е нелогично общината първо да инвестира значителни средства, а след това да остави помещенията неизползваеми.

Темата предизвика обществен дебат в Русе, където здравето на децата традиционно е чувствителен въпрос. Градът има сериозна индустриална история и през годините темата за качеството на въздуха неведнъж е била в центъра на обществени дискусии. В този контекст солените стаи бяха възприети от част от родителите като превантивна мярка срещу честите вирусни заболявания.

Заместник-кметът на Русе заяви, че общината очаква преразглеждане на въпроса и евентуална възможност за сключване на договори със здравни центрове, които имат право да извършват подобна дейност. Според него, ако се установи положителен ефект, трябва да се намери законово решение за използването на стаите.

Халотерапията представлява престой в помещение с висока концентрация на солни аерозоли. Методът се рекламира като подпомагащ при астма, алергии и хронични респираторни проблеми. Научната общност обаче е разделена по отношение на доказателствата за ефективност.

Случаят в Русе поставя по-широк въпрос за границата между превенция и медицинска дейност в образователни институции. От една страна стоят родителските очаквания за допълнителна грижа, от друга страна – изискванията за доказателствена медицина и регулация. Докато институциите изчакват ясно становище, инвестицията остава неизползвана, а темата продължава да разделя общественото мнение в града.