Къде сбъркахме в българския клубен спорт и защо съседи ни доминират

Балканите винаги са били баскетболна територия. Грандове от Гърция и Сърбия не просто участват в Евролигата, те я доминират на моменти. От години Олимпиакос и Панатинайкос от Атина, както и белградските Цървена звезда и Партизан са част от елита на европейския баскетбол. България обаче отсъства от тази карта. И въпросът не е само спортен. Той е системен. Да, баскетболът в Гърция и Сърбия е на по-голяма почит в сравнение с България, но ние нямаме и много солиден финансово тим във волейбола, където сме световна сила.

Волейбола България традиционно е фактор на национално ниво. Имаме поколения силни състезатели, успехи на световни и европейски първенства, на олимпиади. Но клубният модел остава слаб в търсенето на успехи на най-високо ниво. Талантите не се задържат в родните топ отбори дълго и радват публиката в чужбина. 

Истината е болезнена. Талант имаме. Традиции също. Но без стабилна структура и амбиция на институционално ниво, България трудно ще върне клубния си спорт сред най-добрите. Не става дума за еднократен пробив, а за дългосрочен проект. Това важи и за футбола, където освен Лудогорец другите отбори почти няма с какво да се похвалят в Европа през последното десетилетие. 

Въпросът не е защо съседи имат грандове в Евролигата по баскетбол. Въпросът е кога ние ще решим, че искаме да бъдем част от този разговор.