Промени във формата на мозъка се свързват с риска от депресия

Учени откриват връзка между формата на определени области в мозъка и вероятността от развитие на депресия, показват резултати от международно изследване. Според публикацията, анализът на мозъчни изображения разкрива, че специфични структурни изменения могат да бъдат свързани с по-висок риск от депресивни състояния.

Изследването се фокусира върху зони, отговорни за емоционалната регулация, паметта и вземането на решения. Според учените, промените във формата и обема на структури като хипокампуса и амигдалата могат да играят ключова роля в начина, по който мозъкът обработва стрес и негативни емоции. Данните сочат, че при част от изследваните пациенти с депресия се наблюдават отчетливи различия в сравнение с контролната група.

Резултатите са публикувани в рецензирано научно издание и се базират на анализ на образни изследвания - включително магнитно-резонансна томография - на стотици участници. Учените подчертават, че става дума за корелация, а не за директна причинно-следствена връзка, което означава, че формата на мозъка не е единствен фактор за развитие на депресия, а част от по-сложен биологичен и социален механизъм.

Според Световната здравна организация депресията е едно от най-разпространените психични разстройства в световен мащаб и засяга над 280 милиона души. Експертите отбелязват, че ранното откриване на биологични маркери може да подобри диагностиката и индивидуализираното лечение.

Подобни изводи се подкрепят и от публикации в научни бази данни като PubMed, където редица изследвания сочат, че структурни изменения в мозъка могат да бъдат както следствие, така и предпоставка за депресивни епизоди.

Специалистите предупреждават, че депресията остава мултифакторно заболяване - върху нея влияят генетични предразположения, хормонален баланс, среда, стрес и житейски събития. Новите данни обаче дават допълнителна перспектива за това как невробиологичните особености могат да бъдат използвани в бъдещи терапии и превантивни програми.

Експертите подчертават, че при наличие на симптоми като продължителна тъга, липса на мотивация, нарушения в съня или концентрацията е важно да се потърси консултация със специалист. Ранната намеса значително увеличава шансовете за успешно лечение и възстановяване.