С реакцията за „Петрохан“ Васил Терзиев самоуби възможността да е кандидат за президент

Понякога политиката не се преобръща от стратегически ходове, изчислявани с месеци. Понякога тя се решава в няколко изречения, написани импулсивно в социалните мрежи. С публикацията си във Facebook, в която открито подкрепи лама Иво Калушев и призна, че го е подпомагал финансово, Васил Терзиев направи ход, който на практика самоуби възможността да бъде общ кандидат за президент на десните сили в България.

Нека бъдем коректни. Терзиев никога не е заявявал публично амбиция за „Дондуков“ 2. Но в политиката не всичко се изговаря. Някои възможности съществуват като обществена хипотеза, като очакване, като проект на надежда. В редиците на ПП–ДБ, а и сред по-широкия кръг десни избиратели, името му се произнасяше с интерес, дори с ентусиазъм. Млад, все още неизхабен, с предприемаческа биография и изборна победа на най-трудния политически терен – София – Терзиев изглеждаше като естествено продължение на една модерна десница, която търси нов тип лидерство.

И точно затова реакцията му за „Петрохан“ имаше разрушителен ефект. Всяка по-екзотична, макар и добронамерена ангажираност лесно се превръща в оръжие в ръцете на противника. А българската политика не страда от липса на противници.

С един пост Терзиев предостави на опонентите си цял арсенал. И събуди подозрения. А в президентска кампания възможното подозрение често е по-силно от реалния факт.

И все пак – всяка загуба на хоризонт може да бъде и освобождаване от илюзия. Парадоксално, тази самоотсечена перспектива може да се окаже благодеяние за самия Терзиев. Президентската сянка изисква постоянно балансиране, оглеждане, стратегическо мълчание. Кметството изисква действие.

София не е символен пост. Тя е ежедневен управленски ад – боклук, транспорт, инфраструктура, обществени поръчки и невидими мрежи на влияние. Основната част от кризата с отпадъците се разгърна в студените месеци. Дали беше планирано или пък стечение на обстоятелствата, няма значение. Всъщност това спаси главата на Терзиев. Студът тушира миризмата, притъпява гнева, дава време. Нека си представим същата картина през юли – разлагащи се купчини боклук, 35 градуса, мухи, социални мрежи в истерия. Софиянци нямаше да са толкова търпеливи през лятото. И щяха да тръгнат с камъни в ръце към кметството.

Терзиев получи отсрочка. Възможност да довърши започнатото.

Сблъсъкът със статуквото и сенчестия бизнес около столичните услуги изглежда за външния наблюдател почти романтичен – млад кмет срещу мрежи и обвързаности, градени с десетилетия. Но това е и най-опасният тип битка. Тя не се води с лозунги, а с документи, процедури, търпение и нерви. Ако успее да доведе този конфликт до реален институционален резултат – прозрачни договори, работещи системи, видимо подобрение в градската среда – вторият му мандат ще бъде не просто вероятен, а почти предрешен.

Въпросът пред Васил Терзиев вече не е дали някога би могъл да бъде президент. Въпросът е дали ще бъде добър кмет. И дали ще устои на изкушението отново да напише нещо, което да превърне противниците му в добре въоръжена армия.

Васил Терзиев: Подкрепях убитите в „Петрохан“ и ще продължа да защитавам паметта им