С минимална заплата българинът купува повече отколкото в Чехия, Латвия и Естония

Българската минимална работна заплата към януари 2026 г. е 620 евро. В номинално изражение това остава най-ниското равнище в Европейския съюз. Показателят вече изостава и от три държави извън ЕС – Турция с еквивалент от 654 долара, Черна гора с 670 евро и Сърбия със 744 евро.

Зад номиналните стойности стои друга картина. По покупателна способност минималната заплата у нас се оказва по-висока от тази в редица по-богати на хартия икономики. Данните на Евростат, цитирани от Euronews, показват, че България вече изпреварва Чехия, Латвия и Естония.

Евростат измерва стандарта на покупателна способност чрез обща потребителска кошница. Методът отчита реалните разходи за живот, които се различават силно между отделните държави. Именно този показател дава по-точна представа какво реално може да си позволи работещият с минимална заплата.

За първи път покупателната способност на минималната заплата в България надхвърля 1000 евро. Тя достига 1039 евро по паритет на покупателната способност. Чехия остава под това равнище с 1009 евро при номинална минимална заплата от 924 евро. Латвия е с 954 евро при номинални 780 евро, а Естония – с 886 евро както номинално, така и като покупателна стойност.

Близо до българските нива вече са Словакия и Унгария. Само преди няколко години подобно сравнение изглеждаше немислимо. Днес то се вписва в икономическата и политическата динамика в двете държави.

Извън ЕС разликите остават рязки. Минималната заплата в Украйна е 173 евро, в Молдова – 319 евро, а в Албания – 517 евро. В 15 от общо 29 изследвани държави минималното възнаграждение е под 1000 евро. В тази група попадат всички кандидатки за членство в ЕС.

Най-високите минимални заплати като сума се изплащат в Люксембург – 2704 евро, Ирландия – 2391 евро, Германия – 2343 евро и Нидерландия – 2295 евро. Когато се отчете покупателната способност, Германия излиза начело. Ирландия пада до пета позиция заради високите разходи за живот.

Пазарът на труда в Европа продължава да изпитва остър недостиг на работна сила. Това тласка средните заплати нагоре и създава напрежение за бизнеса. Един от основните рискове остава забавянето на капиталовите инвестиции.

В 22 държави членки на ЕС около 12,8 млн. души получават минимална заплата или по-ниско възнаграждение. За близо една трета от тях не е отчетено повишение между юли миналата година и януари. Това са работещите в Белгия, Естония, Гърция, Испания, Люксембург и Словения. В Румъния отслабването на националната валута спрямо еврото превръща замразяването на заплатите в реален спад.

Най-големи увеличения се отчитат в България, Унгария, Литва и Словакия – над 11 процента. У нас ръстът идва от автоматичния механизъм, който обвързва минималната заплата със средната. Бизнесът остро критикува този модел и го свързва с натиск върху разходите и инвестициите.

Най-добре платени остават заетите в IT сектора. Разликата между тях и работещите на минимална заплата продължава да се разширява, въпреки по-високата покупателна способност на минималния доход в част от източноевропейските държави.

Източник: mоnеу.bg/ іЅtосk