България – държавата на временно изпълняващите длъжността

Напоследък България не се управлява. Тя се администрира временно. Държавата ни прилича на чакалня, в която всички са станали от столовете си, но никой не смее да си тръгне, защото може да извикат точно неговото име. И докато чакането продължава, заплатите си вървят, а отговорността е в неплатен отпуск. В крайна сметка няма нищо по-постоянно от временното, особено когато е добре платено.

Имаме правителство в оставка, което управлява временно, докато чака да види кой ще спечели изборите напролет и дали той няма да управлява… пак временно. Имаме и временно изпълняващ длъжността президент, след като титулярът се оттегли, за да се кандидатира за нещо по-реално – изпълнителната власт.

Никой не те юрка, а заплатата тече – сега е DOLCE VITA за държавната администрация

Прокуратурата, този монумент на стабилността, също не прави изключение. Тя се ръководи от временно изпълняващ длъжността главен прокурор – фигура, която по дефиниция трябва да е преходна, но у нас преходът е форма на живот. Междувременно членовете на Висшия съдебен съвет временно продължават да изпълняват функциите си при мандат, изтекъл преди години. През това време не пропускат да си вземат и възнагражденията – по около 12 000 евро месечно, които съвсем не са временни, а твърде конкретни и редовни.

БНТ също не остава назад в този национален жанр. Генералният директор е временно управляващ, с мандат в миналото време, но с влияние в сегашно. Българската национална телевизия излъчва програми в реално време, но се управлява в минало неопределено.

А ако някой си мисли, че спортът е извън тази философия, Българският олимпийски комитет го опровергава елегантно. Де факто се управлява от Весела Лечева, но де юре и някак си паралелно, същата длъжност продължава да изпълнява и Стефка Костадинова. Олимпийският принцип „по-бързо, по-високо, по-силно“ тук е заменен с „по-дълго, по-временно, по-двойно“.

Така България се е превърнала в държава, в която няма управленци, а само временно изпълняващи длъжността управленци. Няма мандати, а спомени за тях. Няма решения, а отлагания с подпис и печат. Управлението е сведено до изкуството да не правиш нищо, докато не стане ясно кой ще носи вината утре.

А дотогава – тишина, спокойствие и табелка на вратата: „Временно изпълняващ длъжността. Моля, не безпокойте.“

Още от автора:

Някога някой е кръстил на Бургас уличка в щата Флорида

Ще видим ли чар и женственост в листите на Радев?

„Срамен триъгълник“ - бургаската версия на „досиетата Епстийн“

Дали Стефан Данаилов и днес би пял със същото настроение „Мама, я льотчика люблю“?