Никой не те юрка, а заплатата тече – сега е DOLCE VITA за държавната администрация

Отново е безвремие. Онова особено, почти философско състояние, в което часовникът на държавата уж тиктака, но нищо съществено не се случва. Време, познато и дълбоко обичано от държавната администрация – като стар фотьойл, който скърца, но е удобен. Предстоят избори, управлява правителство в оставка и всички са се разбрали без думи: резки движения не се правят, шум не се вдига, папките и проектите могат да почакат.

Министри, заместник-министри, директори и началници вече не мислят за политики, реформи или, не дай Боже, резултати. Мислите им са заети с далеч по-важни въпроси: в коя листа има място, кой спонсор е по-надежден, има ли време за пускане на някоя обществена поръчка за наши хора в последния момент. Държавното управление се е превърнало в предизборна чакалня с приглушени разговори и нервно почукване с химикалка.

Но ако за мениджмънта това е време на екзистенциална тревога, за нисшите ешелони на администрацията са истински райски дни. Няма задачи. Няма срокове. Няма „спешно до края на деня“. Няма ги дори онези ритуални мейли с копие до всички, които симулират дейност. А заплатата – о, тя си тече. Редовно. Методично. Почти поетично. Сладък живот, dolce vita по български: с кафенце, бисквитка и усещането, че нищо не зависи от теб, а това е благословия.

Разбира се, не на всички им е леко. Началниците са изправени пред класическа драма в три действия: лоялност, предателство и оцеляване. Да заложиш ли на партията, която те е назначила, с риск да се окаже в опозиция? Или да се ориентираш отрано към новата сила на хоризонта, с надеждата да те припознае като „експерт“ с ценен опит? Това е политически покер, в който всички блъфират, а залогът е служебен автомобил и още няколко сигурни години по върховете на управлението.

Тежко е и за партийните хрантутници, уютно настанени в бордовете на държавните предприятия. Те поживяха добре – по пет хиляди евро на месец за стратегическо присъствие и философски размисли, без да се налага да правиш абсолютно нищо. Не е лесно да знаеш, че идва моментът, в който ще трябва да освободиш мястото на хранилката за други, също толкова гладни и също толкова „подготвени“. Но нека не бъдем дребнави – остават още няколко месеца служба, които ще донесат по трийсетина хиляди евро чисто. Сума, за която един обикновен държавен или общински чиновник работи две години.

И така, до изборите – вероятно на 19 април – държавната администрация ще си почива. Едни ще са щастливи, че никой не ги занимава с глупости. Други ще се тревожат за топлите местенца и каква ще е новата власт. Общото между всички е, че заплатата ще тече, стажът ще се трупа, а държавата – тази абстрактна, но винаги платежоспособна дама – ще продължи да поема осигуровките.

Безвремие. Най-стабилната форма на управление, която познаваме.