Днес Бойко ще протегне ръка на Румен при Цветанка

Днес Бойко Борисов ще гостува в „Лице в лице“ при Цветанка Ризова. Поредното му публично явяване от началото на годината изглежда като изключение от собствената му най-нова традиция. От Ковид ерата насам той говори основно пред своите депутати, които не задават въпроси, а кимат дисциплинирано или мълчат виновно, докато понякога досадно дългите му монолози се излъчват пряко в социалните мрежи.
Днес не очаквайте драматични конфронтации. Ризова не е Цънцарова. Въпросите ѝ ще са акуратно обмислени. Умерени, без да търсят рязък удар, без да поставят в ъгъла. Но истинската интрига в това гостуване не е в качеството на въпросите, които ще зададе Ризова. А в думите, които Борисов ще каже сам, без принуда.

Аз очаквам той демонстративно да подаде ръка към Радев за някакъв вид партньорство след изборите. Ако това се случи, няма да е от симпатия, бъдете сигурни. Тези двамата – Бойко и Румен – искрено не се харесват. Но конфигурацията в следващия парламент може да ги принуди да работят заедно по някои теми – явно или скрито. Затова отсега започна игра на малки жестове. Спомнете си какво каза само преди два дни и довереният човек на президента Радев, бившият евродепутат Иво Христов: „В ГЕРБ има разумни и почтени хора.“

Подадената ръка носи многопластов смисъл. Борисов вече заяви, че има по-голяма вяра в Радев, отколкото в ПП-ДБ. Това е стратегическа маневра с няколко цели: да намали ентусиазма на надигащата се вълна от подкрепа; да откаже част от поддръжниците на Радев, внушавайки, че има някакви уговорки между тях; да привлече периферен вот от онези, които симпатизират на „твърдата ръка“ и обичат илюзията за възможна кооперация между двамата.

И докато всички следят протегнатата ръка, малцина ще се замислят какво се крие в другата, скрита зад гърба…

Политическото пространство днес прилича на въздушен коридор за висш пилотаж. Радев е сертифициран летец, но Борисов е ветеран на политическите маневри. Докато други изпопадаха като чували с картофи, той никога не е оставял раницата с парашута. Разбира се, винаги съществува рискът някой път парашутът да не се отвори. 

Другият аспект, който заслужава специално внимание, е потенциалното официално начало на дистанциране от ДПС. Следете за „случайно“ изпуснати думи на Борисов в тази посока. Ще видим дали той ще пререже връзката с Пеевски, която ги прави политически сиамски близнаци. А това си е рисковано решение. Може да му коства много. Може в отговор от лагера на Пеевски да го залеят с компромати, да разкрият дълго пазени тайни. Но пък може да се окаже и катарзис – пречистване, което за пореден път да представи Борисов като „нов“ – по-бял, по-добър, помъдрял и желан партньор за коалиране.

В крайна сметка, каквото и да чуем днес, утре, през всичките дни до изборите, не бива да се заблуждаваме. Политиката не е свят на морал. Тя не се обитава от светци. Там всеки жест има двойно дъно. И не е само Борисов. Всеки, който протяга ръка, държи нож зад гърба. Всеки кълне наум противника, докато се усмихва фалшиво пред камерите. Всичко е театър. Всичко е прах в очите. И всичко е въпрос на сметки. Затова ние, редовите граждани, трябва да гледаме своите сметки и да избираме така, че накрая да излезе плюс за нас, а не за политическата класа.

Още от Стефан МИНЧЕВ:

Дали Стефан Данаилов и днес би пял със същото настроение „Мама, я льотчика люблю“?

Ето къде ще води листи Радев, за да покаже на Бойко кой е новият бос

Ето го целия разговор, в който Тръмп иска съвет от Борисов за справяне с мигрантите! (Сатира)