„Срамен триъгълник“ - бургаската версия на „досиетата Епстийн“

Нали помните онази крилата фраза, приписвана на Чингис хан: силните хора раждат лесни времена, лесните времена раждат слаби хора, слабите хора раждат трудни времена. Ако се вгледаме в огледалото на настоящето, ще трябва да признаем с известна доза неудобство, че ние очевидно се намираме във втория етап. В уютната фаза. В епохата, в която животът е достатъчно лек, за да произведе хора, на които им тежи дори самобръсначката.

Това са жени и мъже, които не просто не искат да се борят със съдбата, а дори и със собственото си окосмяване. Хора, които смятат за проява на цивилизационен упадък да се навеждат сами в банята, но за върховно постижение на прогреса да легнат по гръб в козметичен център, където друг да скубе, гори и дори да оформя прически в географията на юг от пъпа. Срещу заплащане, разбира се. Срещу престиж.

И ето че в този крехък свят на гладки и самодоволни хора, Бургас изведнъж се оказа столица на скандал с почти антична драматургия. Не един, а вече два козметични центъра за лазерна епилация - храмове на суетата - се оказаха снабдени с камери. Камери, които не просто са стояли на тавана, а са снимали. Усърдно. Методично. Без дискриминация.

Говори се, че през тези центрове са минали всякакви хора, включително представители на върховете на съдебната власт, политическата върхушка, бизнеса и медиите. С две думи - елитът на Бургас и региона. Сега потърпевшите са притеснени. И с право. Техният грях е само един - суетата. Че може да са били заснемани - това е не само грях, а престъпление, и то извършено не от тях, а от съдържателите на въпросните обекти.

САЩ си имат скандала с досиетата „Епстийн“. Бургас - своята афера „Срамен триъгълник“. Този триъгълник е особено показателен за нашето време и включва три върха: козметичен център, скрита камера и суетни хора от двата пола. Ако Фройд беше жив, щеше да има материал за поне няколко тома.

Някой може да си помисли, че след този урок народът ще се върне към самостоятелното обезкосмяване, както са го правили нашите предци в продължение на десетки хиляди години - с кремък, нож, мидени черупки или огън. Но това би било наивно. Ние живеем в лесните времена, които раждат слаби хора. Ще минат две-три седмици, скандалът ще отшуми, общественото възмущение ще се пренасочи към следващия вайръл абсурд и всичко ще продължи постарому. От мързел и защото е символ на статус някой друг да свърши и най-интимната ти работа, центровете за лазерна епилация ще продължат да процъфтяват. Дано поне махнат камерите.

И за финал споделям с вас народната мъдрост, формулирана с безпощадна яснота от бургаската жителка Борислава Априлова, която вероятно е по-близо до духа на Чингис хан, отколкото цялата ни гладка цивилизация, взета заедно:

„Навремето баба ми викаше - да би се мирно вкъщи бръснАло, не би в порно по цял свят лъснАло.“

Историята, както виждаме, не винаги се повтаря като трагедия. Понякога се връща като епилация.