Над 120 хиляди работници от Индия, Непал, Узбекистан, Украйна и Молдов са заети у нас

Недостигът на работна ръка се утвърждава като един от най-сериозните проблеми пред българската икономика. В момента в страната работят над 120 хиляди души от трети страни, а реалната необходимост надхвърля половин милион работници.

Темата бе коментирана от Ивайло Славов, член на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria. По думите му недостигът на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка вече води до отказ от поръчки и невъзможност за изпълнение на поети ангажименти. Темпото, с което бизнесът се нуждае от хора, изпреварва възможностите за роботизация и автоматизация, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.

Славов посочи, че основният механизъм за компенсиране на липсата на кадри остава привличането на работници от трети страни. Това поставя сериозни задачи пред държавата, свързани с интеграцията и административните процедури. В развитите икономики делът на чуждестранната работна сила достига между 25 и 40 процента, докато в България той остава под 5 процента и дори под 3 процента, предава днес.bg.

По думите му през последните години е постигнат напредък. Броят на заетите чужденци е нараснал от около 10 хиляди до над 120 хиляди души. За да се ускори процесът, е необходимо преразглеждане на нормативната рамка. Като пример той посочи Полша, където разрешение за работа се издава за около месец и половина, докато в България срокът достига около четири месеца и половина, съобщи Bloomberg TV Bulgaria.

Основните държави, от които България привлича работна сила, са Индия, Непал, Узбекистан, Украйна и Молдова.

Славов отбеляза и нереализиран потенциал във Виетнам, където има традиционни връзки със страната и хора с предишен трудов опит в България.Бизнесът продължава да отчита проблеми с непредвидими регулации, промени в такси и данъци в края на годината, когато бюджетите вече са планирани. Липсата на стабилна регулаторна среда, прозрачност и последователност остава сред факторите, които затрудняват дългосрочното планиране, .