България е на последно място по минимална работна заплата в ЕС, най-високата е 2704 евро
България продължава да заема последното място в Европейския съюз по размер на минималната работна заплата. По данни на Евростат към 1 януари 2026 г. минималното възнаграждение у нас е 620 евро месечно, което е най-ниската стойност сред 22-те държави членки на ЕС, които имат национално определена минимална работна заплата.
Общо пет държави в Съюза – Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция – нямат законово установена минимална заплата, като в тях заплащането се договаря изцяло чрез колективни трудови договори, сочат данните на Евростат, предава europa.eu.
В групата на страните с минимална работна заплата под 1000 евро попадат още Латвия (780 евро), Румъния (795 евро), Унгария (838 евро), Естония (886 евро), Словакия (915 евро), Чехия (924 евро) и Малта (994 евро). В осем други държави минималното възнаграждение е между 1000 и 1500 евро, като Испания достига 1381 евро, а Словения – 1278 евро.
Най-високи минимални заплати в ЕС се отчитат в Люксембург (2704 евро), Ирландия (2391 евро), Германия (2343 евро), Нидерландия (2295 евро), Белгия (2112 евро) и Франция (1823 евро). Според Евростат най-високата минимална заплата в ЕС е 4,4 пъти по-голяма от най-ниската, но реалните разлики се смекчават при отчитане на различията в ценовите равнища между държавите.
На този фон синдикалните организации у нас отчитат сериозно разминаване между минималната заплата и реалните разходи за живот. По данни на КНСБ необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ през четвъртото тримесечие на 2025 г. е 1562 лева или 799 евро, съобщи КНСБ на пресконференция на 29 януари.
За тричленно семейство с двама възрастни и едно дете до 14 години нужният доход достига 2812 лева или 1438 евро месечно. Това означава, че минималната работна заплата в България покрива значително по-малко от необходимите средства за базова издръжка, отбелязват от синдиката.
От КНСБ отново подчертават необходимостта от по-бързо сближаване на минималното възнаграждение с реалните разходи за живот, както и от дългосрочна политика за повишаване на доходите, за да се ограничи социалното и икономическо изоставане спрямо останалите страни в ЕС.