Има и друг Бургас, покрит целогодишно със сняг

Ако вече сте прочели във Флагман историята на капитан Иван Преснаков, знаете, че Антарктика не е толкова далечна от Бургас, колкото изглежда на пръв поглед. Че сред южните ледове има имена, които разказват за града ни, за неговите кораби, за неговите моряци, за неговата дързост да бъде част от големия свят. Сред тях е и това на полуостров Бургас.

Истинският символ на Бургас са морските вълци като капитан Преснаков, на когото е кръстен остров

През последните години в нашия град почти забравихме какво е сняг. Зимите станаха пестеливи, колебливи, често символични. Сняг, който се топи преди да сме успели да му се порадваме. Но има едно място на Земята, където Бургас е покрит със сняг целогодишно. Там няма дъжд вместо зима, няма кал и колебание. Там снегът е съдба, а ледът - постоянство. И докато ние броим необичайно топлите дни, на полуостров Бургас пингвините се радват на своята вечна зима.

Той е с дължина 10 километра и ширина 4,7 километра. Намира се в източния край на остров Ливингстън, на който е разположена и българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.

Този полуостров не е кръстен случайно. Той носи името на Бургас от 2002 година - в чест на града, чиито кораби и моряци са били сред пионерите на модерния антарктически риболов. От 1970 година до на.чалото на 90-те години корабите на предприятието „Океански риболов - Бургас“ ловят риба във водите на Южна Джорджия, Кергелен, Южните Оркнейски острови, Южните Шетландски острови и Антарктическия полуостров.

Така Бургас се е озовал там, където малко градове по света могат да се похвалят, че са стигнали - не с войска, не с претенции, а с труд. А с капитани, които са вземали решения на ръба. С моряци, които са знаели, че зад хоризонта няма сигурност, но има дълг.

И когато следващия път кажем, че в Бургас вече няма сняг, нека си спомним: има един друг Бургас, далеч на юг. Бургас от лед и камък. Бургас, който не се топи.