Депутат: Закриха КПК и шредерите за унищожаване на документи прегряват

България остана без антикорупционна комисия, след като парламентът окончателно закри КПК с промени в законодателството. Решението беше прието след остри спорове в пленарната зала и поставя въпроса кой и как ще носи отговорност за борбата с корупцията оттук нататък.

Комисията за противодействие на корупцията официално престана да съществува след окончателното гласуване на законовите промени в Народното събрание. С решението парламентът сложи край на орган, който дълго време бе в центъра на политически спорове, обвинения в натиск и съмнения за използване като инструмент за разправа.

Депутатите приеха на второ четене законопроекта, внесен от ГЕРБ, въпреки че имаше и други предложения за закриване на КПК. С приетите текстове се реализират три ключови промени. Комисията се закрива, одитните ѝ функции преминават към Сметната палата, а разследващите правомощия се поемат от ГДБОП. Събраните до момента преписки, доказателства и архиви се прехвърлят към ДАНС, която ще ги съхранява и администрира, но от опозицията обявиха, че е започнало ударно унищожаване на документи, разкриващи как комисията е използвана като бухалка.

Решението предизвика остра реакция от страна на опозицията. Според представители на ПП-ДБ закриването не представлява реформа, а опит да се избегне отчетност пред европейските институции. Те заявиха от парламентарната трибуна, че комисията е била блокирана умишлено, а след това закрита, за да не бъде доведена до работещ модел.

„Борисов, Пеевски и депутатите от партиите им направиха всичко възможно да няма реформа на КПК. Сега единственото спасение, което им е останало, за да не им търсят сметка от Брюксел, е да закрият този орган. Тази комисия е лъжа, че някога е била успешно реформирана“, каза Лена Бориславова.

Критики дойдоха и от други политически сили. Според тях прехвърлянето на функциите към Сметната палата със същите служители не решава проблема с ефективността. Беше поставен и въпросът дали разделянето на правомощията между няколко институции няма да доведе до размиване на отговорността.

От управляващото мнозинство защитиха решението с аргумента, че създаването на КПК е било концептуална грешка. Според тях смесването на административни и разследващи функции в един орган е довело до напрежение и липса на резултати. Новият модел, по думите им, цели ясно разпределение на задачите и по-добър контрол.

В дебата беше повдигнат и въпросът за съдбата на архивите. Божидар Божанов от ПП-ДБ заяви, че още преди окончателното гласуване е започнало унищожаване на документи в комисията. Твърдението му, че шредерите прегряват, допълнително нажежи политическата атмосфера, макар институциите да не са потвърдили подобни действия.

Закриването на КПК поставя сериозни въпроси за бъдещето на антикорупционната политика в България. Гражданите остават с очакване новият модел да даде реални резултати, а не просто да преразпредели отговорности. Прехвърлянето на архивите към ДАНС и на разследванията към ГДБОП означава, че фокусът вече ще бъде върху класически силови и контролни структури.

Законът ще влезе в сила след обнародването му в Държавен вестник. От този момент КПК ще остане само част от политическата история, а оценката дали решението е било правилно ще дойде с първите реални действия или липсата на такива в борбата с корупцията.