Защо братята Николови могат да се съберат в Италия или Русия, но не и в Левски? Толкова ли сме бедни, или просто сме слабаци като общество

Когато става въпрос за братята Александър и Симеон Николови, всеки истински волейболен фен у нас следва да се вълнува не само от техния безспорен талант, но и от въпроса кога - ако въобще - ще ги видим заедно в родния им Левски не като деца? И тук идва тъжната реалност: всички говорят как е възможно това да се случи в клуб от Серия А или в богат руски тим, но никой дори не споменава сериозно синьото "завръщане у дома". Защо? И да не коментираме само синята част от България, а всички.

Защото спортна България май е бедна на визия, амбиция и план.

Защото в родината винаги сме последни в борбата за собствените си таланти. Вместо да създаваме условия, да оставим своите играчи, да съградим отбор около тях, ние ги наблюдаваме отстрани на клубно равнище - с обожание, но донякъде и безпомощност.

А Левски? Клуб с милионна публика, с легендарна история, може би най-силната школа във волейбола сега, няма финансов потенциал да задържи световните си таланти. Тук последният виновен е ръководството на гранда, те осигуриха топ звезди за световния спорт. Топката е в полето на българската олигархия и как иска да бъде запомнена тя.

Пари в страната не липсват, но сме бедни на каузи, на национално самочувствие, на лидерство, но не за лични облаги, а за записване със златни букви в историята. Затова младите ни звезди са по Русия, Италия, Полша, Франция и навсякъде другаде, но не и в България.

Истината е проста, но болезнена: у нас никой не гради мащабно с цел извън собствената му облага. 

Когато вървим по жълтите павета на София и поглеждаме величествената сграда на Софийския университет, рядко се замисляме, че той съществува не благодарение на държавата, а благодарение на братя дарители - Евлоги и Христо Георгиеви. Има ли подобни българи сега, с много финанси и големи сърца? Или поне общност, която с общи усилия да иска да е световен добър пример..

Докато това не се случи, ще гледаме Александър и Симеон Николови как блестят на клубно ниво... но винаги далеч от България.

А залата в София за над 10 хиляди фенове е пълна, но главно за концерти и не рядко на сръбски фолк легенди, не че е лошо. Но изглежда жалко, че не се ползва така и за клубен спорт с акцент България.

Коментар на Тервел Илиев