Когато жената мълчи в таксито и стиска чантата в ръцете си
Вчера Флагман писа за пребита, ограбена, изнасилена и изоставена в безпомощно състояние жена на Автогара “Запад”.
Бургазлийка.
Само във Флагман.бг! Мъж ограби и изнасили бургазлийка на автогара "Запад"
И всеки път, когато излезе подобна новина, обществото реагира по един и същи начин:
„Какво е правила там?“
„Защо е била сама?“
„По кое време?“
„Как е била облечена?“
Все въпроси, които звучат логично само на хора, които никога не са се движили с постоянното усещане, че трябва да мислят поне два хода напред, за да се приберат живи.
Истината е проста и жестока:
жените не се пазят, защото са параноични.
Пазят се, защото са научени.
От такива истории. Не от статистика, а от чужди травми, които можеха да бъдат техни. От етични съображения спестихме вчера бруталните подробности около това гнусно, нечовешко деяние.
Ето съветите на един от най-опитните разследващи полицаи от ОДМВР-Бургас, които ако спазвате, ще предотвратите подобна съдба:
Жената, която мълчи в таксито, не е надменна.
Тя не е студена.
Тя не „си въобразява“.
Тя просто знае, че всяка дума може да бъде разчетена погрешно.
Че „отивам си“ може да значи „сама съм“.
Че усмивката и размяната на любезности може да бъдат възприети като покана.
Че доброто възпитание често се тълкува като слабост.
Знае, че най-опасните ситуации не започват с крясък, а с разговор и с привидна нормалност, с “нищо няма да стане“.
Затова тя не обяснява и не разказва.
Не се оправдава.
Сяда винаги отзад, зад гърба на шофьора. Следи маршрута, а не се взира в телефона си. Споделя локацията си с близките, ако я очакват. Дава и слиза по-встрани от адреса, на който отива, за да не я проследят.
Не казва точно къде живее.
Не оставя чантата си на седалката до нея, а я държи в ръцете си.
Не позволява „помощ“, която не е поискала.
И ако това на някого му изглежда крайно – нека си зададе честния въпрос:
колко жени познава, които не правят същото?
Тези навици не се раждат от въздуха, а са отгледани от новини като тази от Автогара Запад.
От всяка жена, която „просто е била там“.
Обществото обича да говори за превенция, но рядко иска да чуе пострадалите жени.
Защото истинската превенция не е в съветите към жените,
а в отказа да се нормализира насилието като „рисков сценарий“.
Докато продължаваме да питаме жертвите какво са направили „погрешно“,
ще има още жени, които ще мълчат в таксита или на спирката на автобуса,
ще слизат на тъмно,
ще стискат ключовете си в юмрук,
и ще се надяват просто да се приберат.
И когато следващия път видите жена, която е затворена, дистанцирана, напрегната –
не я съдете.
Тя не е студена.
"...докато обществото и институциите нормализират насилието и прехвърлят вината върху жертвите," - така е в ес.
Нали гласувате да е "като в ес"?
"...докато обществото и институциите нормализират насилието и прехвърлят вината върху жертвите," - така е в ес.
Нали гласувате да е "като в ес"?
Точно така – предпазливостта не е параноя, а необходимост. Туристите знаят да държат чантите си и да внимават, защото реалността ги учи на това. Същото важи и за българските жени: докато обществото и институциите нормализират насилието и прехвърлят вината върху жертвите, тези мерки за безопасност са единственият начин да оцелееш. Празните „съвети“ и приказки не променят реалността.
Истинската превенция е да спрем да обвиняваме пострадалите!!
Напротив – има пряка връзка. Статията не е за детайлите на престъплението, а за последствията му и за реакциите на обществото към такива случаи. Точно от подобни новини идват страхът, предпазливостта и въпросите „какво е правила там“, които вместо да търсят отговорност от извършителя, се насочват към жертвата. Това също е част от темата.
Но когато насилието се омаловажава, а жертвите се разпитват „какво са правили там“, страхът не е избор, а последица. Проблемът не е в това колко добре се „пазят“ жените, а в общество, което е свикнало да приема насилието като нормален риск.
„Защо е била сама?“
„По кое време?“
„Как е била облечена?“
Нека да не говорим (пишем) приказки "наизуст", а да оставим т.нар. "органи" да се вършат работата. Всеки случай е отделен съм за себе си. Не може да се слага знак на равенство пред всички и да се използват глуповати шаблони от рода на "лошият мъж - насилник" и "добрата женица - жертва". Нека следствието да определи кое как е. И как всъщност се доказва "изнасилване", ако няма разкъсани дрехи и контузни рани? Как ще реагира българското т.нар. "общество" на:
1. Жена застава до някой си мъж, дърпа си деколтето на блузата (късат се 1-2 копчета), вади си едната цица за по-голяма достоверност и започва да реве и крещи, че е нападната и изнасилена?
2. Мъж застава до някоя си жена, разкопчава си копчелъка и започва да крещи, че тя му бърка в панталоните?
Сещате се, нали?
Затова, нека да оставим следствието да каже кое как е!