В Ямбол всяка година се случва нещо, което няма да видите никъде другаде (ВИДЕО)
На 25 декември – Рождество Христово, Ямбол оживява по един начин, който няма да видите никъде другаде. Тогава по улиците излизат уникалните ямболски коледари – пазители на традиция, предавана от поколение на поколение. И тази година те спазиха традицията. Днес малко преди обед коледарите излязоха на улиците, за да пресъздадат специфичния обичай.
Те не само изпълняват обредни песни и благославят стопаните, но също са единствените в България, които танцуват по време на обичая. Динамичното мъжко коледарско хоро, наречено ямболски буенек, отдавна привлича интереса на етнолози и фолклористи.
Коледарският буенек е символ на зрялост за момъка
Няма точни данни за времето на възникване на ямболския коледарски буенек. Първите документи, открити в Регионалния исторически музей и Държавния архив в Ямбол, датират от началото на XX век. Коледарският буенек произлиза от стария ямболски квартал „Каргон“, а първоначално стъпките на танца са били напълно спонтанни, поясни етнографът Динка Ангелова пред БТА.
„Докато коледарите обикаляли от дом на дом на Бъдни вечер, те започнали да тропат. Първо – за да се стоплят, второ – за да известят момите, че техните избраници ще дойдат в дома им. Импризираните мелодии им харесали, така те започнали да усъвършенстват танца“, допълва етнографът. С времето хореографията се обогатява с нови движения, завъртания и комбинации.
Ямболският коледарски буенек е балансът на моминското лазарско хоро. Танцът обозначава прехода на младите мъже към зрелостта и готовността им да създадат семейство. „Това е форма на обучение – да усвоиш песните, да участваш в празника и след това да се покажеш на хорото. По този начин обявяваш, че си готов за женитба, да си избереш невеста и да станеш част от групата на женените мъже“, поясни експертът. Всяка мома е очаквала с нетърпение своя избраник да дойде в дома ѝ.
Кудата – ред и иерархия
Коледарската общност в Ямболско е известна като куда и разполага с ясно определена структура. Буенекът се танцува в т.нар. синджир, където мъжете са хванати за пояси и колани. Хоро оглавява „башът“, а край него застава „куйрукчията“. Единственият женен мъж в групата е станиникът, който не танцува в синджира, а стои с бъклицата пред коледарите. Молитвата и благословиите произнася „попът“, а „котката“ се умилква около домакините, за да бъдат наградени с дарове коледарите.
„На попа се дава краваят с пара̀та, който момата е приготвила за всяка къща. Коледарите изпълняват песните си, съобразно кой живее в дома. След това попът отправя молитвата, обръщайки се на изток, докато всички коледари стават от миндерите и свалят шапките си. След приключването на обиколката по домовете на Бъдни вечер, на сутринта на Рождество Христово всички коледарски куди се събират на площада за надиграване. Там момите продават краваи, и е чест за всеки коледар да откупи кравая на своята любима“, разказва Ангелова.
Кавалерийските ботуши и звънът на шпорите
Преди Освобождението, облеклото на ямболските коледари е традиционно. Те носели вълнени пуловери и дебели кожени шуби, наречени „каплами“, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. През 20-те години обаче ямболските коледари заменят потурите с бричове, а цървулите – с кавалерийски ботуши, на които по-късно се добавят шпори, чийто звън придава още по-внушителен ефект на танца.
Изменението в облеклото на ямболските коледари е повлияно както от военния гарнизон с кавалерийски части в града, така и от навлизащата европейска мода. Тези два фактора променят представа за облеклото на коледарите, пояснява етнографът.
„Каргонлии“ и „баирчани“ – две школи, една традиция
В течение на времето в Ямбол се оформят две школи на танцуващи коледари – „каргонлии“ и „баирчани“. Първата се заражда в стария ямболски квартал „Каргон“, а втората – в по-високата североизточна част на Ямбол. С развитието им се появяват и разлики в танца и облеклото на двете школи.
„Каргонлии танцуват по-умерено, бавно и тежко стъпват. Те се движат близко един до друг, като формират монолитна група. При баирчани, танцът е по-освободен и ритъмът е по-бърз, с характерни потрепвания в раменете. През средата на миналия век каргонлии се обличат с бели ризи, кожухчета и вратовръзки, докато баирчани носят традиционното облекло – потури, везена риза и елек. Независимо от това, и двете групи задължително носят кавалерийски ботуши и калпаци, украсени с пуканки и чемшир, обсипан с варак за блясък“, уточни етнографът.
Жива традиция, предавана от поколение на поколение
Според етнографа коледарският буенек, подобно на всяка традиция, продължава да съществува благодарение на приемствеността между поколенията и интереса на младите. След 9 септември 1945 г. буенекът е забранен от властите, и коледарите не могат да танцуват навсякъде. Считано е, че народните традиции са регресивни. Въпреки това, от 1967 година, се насочва нов поглед към традициите, започват фестивали като този в Копривщица, например.