Голям празник е в събота с куп традиции, слага началото на мръсните дни и редица забрани

На 27 декември, третият ден след Рождество, православната църква почита Свети Стефан. В народния календар празникът е известен като Стефановден - ден за равносметка, бележещ края на старата и началото на новата година. Ето какви са традициите и обичаите за последния празничен ден от годината!

Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра, Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик.

Той бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина, поради което юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу богоизбрания дякон.

Свети Стефан бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа.

Въпреки всичко, мъченикът коленичил с последни сили и обърнал поглед към небето с думите: "Господи, не им зачитай този грях", след което издъхнал. Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете.

Според народното поверие, Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него. Днес, мощите му почиват в Сионския храм в Йерусалим, след като през V век един свещеник получил видение за тяхното местонахождение.

Според народните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава "венец" и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.

През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.

По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

С 27 декември е свързан и обичаят ладуване, по време на който се събират неомъжените моми, за да извършат характерните обредни практики, които да им предскажат кога и с кой ерген ще се задомят.

Всички те плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, заедно с която ги потапят в менче, пълно с мълчана вода, след което го покриват с червено було.

Когато се развидели, едната девойка се облича в булчинска премяна и докато останалите пеят ладанки /обредни песни/, тя гадае коя девойка с кой момък ще мине под венчило.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.

На празника не се върши никаква работа с остри предмети и домакинска работа – предене, шиене, тъкане, чистене, къпане, пране, с изключение на готвене, за да не нападат вълци стадата и овчарите. Не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници. Строго се спазвала и половата забрана, защото децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с недъг.

Жената Блиц